За съгласуване в НИНКН чака проектът за ремонта на минералната баня в Овча купел

Вижда се краят на административния лабиринт около стартирането на цялостния ремонт на минералната баня в столичния Овча купел. От около месец работният проект е в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и се чака съгласуване, тъй като сградата е паметник на културата и има историческа стойност.

При положително становище от НИНКН проектът влиза в НАГ за издаване на разрешително за строеж и едва тогава ще бъде открита строителната площадка - реално строителство, обясниха от РИМ София пред Столица.bg. Регионалният исторически музей на София изпълнява проектът, който е с европейско финнасиране и съфинансиране от Столична община.

Ще запази ли предназначението си минералната баня в "Овча купел"

За ремонта има избран изпълнител за инженеринг на ремонта на минералната баня в Овча купел и това е ДЗЗД "Минерална баня Овча купел", изготвил идейния проект, а после и работния, който в момента е на съгласуване в НИНКН.

Столичани отдавна очакват началото на ремонта и са обнадеждени, че отново ще могат да ползват лечебната минерална вода, но вече в съвременна и модернизирана сграда, която ще запази външния си историческия си облик. Повече от 4 години софиянци очакват да се ремонтира банята и тя отново да заработи. 

Кой и защо иска да саботира проекта за възстановяването на минералната баня в Овча купел (СНИМКИ)

Какво има в сградата на емблематичната минерална баня в Овча купел?

Архитектурата й е уникална и малко сгради в София имат такава. Винаги съм искал да разбера какво се крие вътре. И ето, реших се и влязох най-накрая. Но изобщо не съм подозирал какви богатства и какво приключение във времето ме очакваше там. Над три часа обикалях и снимах!, пише в софиянец в zdravkoyonchev.com, който подробно разказва за обиколка из потъналата в руини баня.

Изгорялата овална стая. Първо преминах през един тесен обгорял прозорец, под който имаше купчина вехти предмети и прах. Цялата стая беше горяла някъде в миналото и сега се виждаха само изпепелени греди и черни очертания по стените и тавана.

Големият тъмен коридор. Направих няколко снимки. Тръгнах наляво да обходя долния етаж. Пред мен седеше врата, която се оказа началото на дълъг коридор. Този коридор бе тъмен и само в краят му се виждаше светлинка. Черният дим от огъня е стигал и до неговия таван.

Страшният коридор. Някъде по средата на главния коридор намерих друг също толкова тъмен и загадъчен като него коридор. И също като него в края му имаше светлина. Там бяха стаите с малките вани. В дъното на коридора имаше една овална стая, в която намерих някои останки от социализма – карта, знаме и други.

Залата с басейните. През една от стаичките се влизаше в залата с басейните. Онемях… Все едно откривах съкровище, отдавана загубено и забравено от човечеството. Сини, лилави, червени плочки. Овални сводове. Мозайка в краката ми. Лъчите светлина, осветяващи цветовете на плочките. Всичко бе потънало в прах, черни петна от влага и люпещите се стени. Тук-таме имаше боклуци от наше време. 

Втори етаж. Следващата спирка беше да се кача през витите стълби на вторият етаж. Там ме посрещна светлината. Закрачих, въртейки се през големия коридор, стигайки до същият (като на първият етаж) напречен коридор. Той, за щастие, беше светъл. Вляво и дясно отново се намираха някакви стаички, а през едната врата се озовах в голямо помещение.

ВИП залата. Това помещение имаше дърво почти навсякъде – дюшеме, ламперия… Тази малка зала се оказа точно над големия басейн. Отворът, който бе на тавана над басейна си, мисля, че не бе толкова отдушник, колкото въздухопровод, който вкарваше въздуха в тази зала през отвори. 

Остъклената тераса. Закрачих обратно към края на коридора и сградата. Там ме очакваше стълбището за третия етаж. То цялото беше в листа и отломки от стените и тавана, който се оказа стъклен. Качих се. Вдясно от стълбището се намираше остъклена част от тераса, която преминаваше в малка и открита тераса с гледка към парка на банята. В това остъкление растяха дървета, едното от които беше може би три метра. 

Залата с архивите. Обратно към центъра на сградата-там се намираше зала, разделена на малки стаички, в които може би са оставали болни хора. През нея и поредния коридор се озовах в централната част на този етаж – залата с архива. Имаше секции навсякъде, а под тях – множество книги и документи. Акцентът в купа хартии бе малка книжка-бюлетин от 1977 година, наречена „Курортология, физиотерапия и лечебна физкултура“.

Слънчевата зала и графитите. Побързах към другото помещение, което се оказа най-приветливо от всички. Там имаше много светлина, простор и една купчина книги. Хареса ми. През него се излизаше до другата остъклена тераса на сградата. Там няколко графита ме погледнаха и аз с благодарност ги заснех. Слязох надолу по другото стълбище и излязох там, откъдето и влязох, разказва в блога си Здравко Койчев, който е направил снимки 

Снимките. Вече няколко дни задържам снимките от приключението само за мен, но ето, сега вече мога да ви ги споделя. Наслаждавайте се.

История на банята в Овча купел, описаната в статията на Петра Ташева във вода.bg

Някога тук текла река, имало блата, простирали се зелени и тучни пасища. Овчари водели стадата си, а копитата на овцете им оставяли дупки “купели”, в меката влажна пръст. Тези трапчинки се пълнели с вода, която се оказала лековита. Това разбрал и един беден овчар, който освен няколко овце си нямал нищо друго. Един ден той забелязал, че овцете му се разболели.

Разтревожил се беднякът, който бил обречен на глад, ако остане без малкото си стадо.

Повел овцете си да ги изкъпе в гьолчетата, за които се говорело, че били лековити. И те наистина се оправили. Много хора се уверили в силата на тукашната вода, защото разбрали, че куците овце и кучета оздравявали, след като се потапяли в топлата вода. Хора, птици и животни намирали тук цяр за раните и болестите си. Нарекли местността Къпаните овце - Овча купел.

Какво говори историята за минералната вода Било някъде около обяд в ден 18 септември на 1858 г. Чул се страшен тътен и земята в Софийското поле се разтресла, заподскачала. Билото на близката планина Витоша се разпукало. Там се отворил процеп и от него се издигал гъст черен дим, сред който проблясвали сини пламъци.

Възрожденецът Сава Филаретов в своя дневник разказваза ужаса, който преживели софиянци, като слушали “хилядохилядните топове” да бумтят под краката им. Същия ден земята се разтрисала 26 пъти, а на следващия ден – още 15 пъти.

Срутили се около 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Паника обхванала жителите на града – те вече мислели, че е дошъл краят на света!

А в полето, в днешния квартал “Овча купел”, бликнал огромен топъл гейзер. Филаретов пише, че водата била толкова много, че можела да подкара 3 воденични камъка! Хората нарекли новия извор Жежката вода, Гьоло. След няколко години водата намаляла, останал само извор.

Местните овчари започнали да се къпят в него, да топят изнурени тела и нозе. Тукашното село се казвало Сополево.

Прочул се изворът с лечебната си сила и започнали да идватболни хора от Софийско и от подалече. Около Гьола изниквали дъсчени бараки кафенета, гостилници, хан. Земята наоколо се изкупувала бързо и ставала все по-скъпа. Общината разчистила околността, водата от извора била каптирана.

Първо изградили два басейна -мъжки и женски, а по времето на правителството на Александър Стамболийски било взето решение да се изгради модерна балнеолечебница. Чак в 1933 г. обаче бил изграден балнеолечебният комплекс, разположен около извора, близо до реката. Изградили чешми, от които течала минерална вода, оформил се и паркът с ценни дървета и храсти.

Появили се и градинки с цветни алеи. Дълги години тук се чувала гълчавата на хората, идващи на разходка, на лечение. И тъй било докъм края на 80-те години, когато дошло голямото запустение.