Проф. Кирил Аладжов: За да спортува детето ви, важен е личният пример

Нашето детство коренно се различаваше от това на сегашното поколение. Съвременните млади хора, от позицията на краткият си житейски опит, считат, че сегашният начин на живот е много по-привлекателен и интересен от този на предшествениците им.

Може би те разсъждават така, защото повечето време от ежедневието си, в това число и сегашните им игри, са в Интернет пространството, което според тях е за предпочитане, вместо да се поизпотят с някоя „безсмислена” игра на улицата или в училищния двор.

Многочасовото стоене пред компютъра във виртуалното пространство, чувствително нарушава социалните контакти между подрастващите. Тези контакти, между децата, трябва да се осъществяват „на живо”, чрез разговор, диалог, жестове, мимики и т.н. Безспорно е, че електронните игри на компютър или таблет, способстват за развиване на умствените възможности на подрастващите и тук няма нищо лошо, ако това не ставаше за сметка на физическото им развитие, което в днешно време е тотално занемарено.

В това отношение имам преки впечатления, подплатени с педагогически и научни изследвания като специалист, занимаващ се от дълги години с проблемите на физическата и лечебна подготовка.

Между заниманията във виртуалното пространство и двигателните игри трябва да има необходимия баланс. В годините на нашето детство, когато нямаше компютри, ние децата на това поколение, прекалявахме с игрите на улицата. За сметка на това не страдахме от толкова болести, колкото сегашните деца. Ние израствахме в естествена среда, която е необходима за всеки жив организъм, тъй като благодарение на движението живият организъм възстановява и възпроизвежда своите функции – физически и умствени.

Сега ситуацията е коренно различна. Подрастващите прекаляват, не с двигателни игри, а с такива в онлайн пространството, седейки пред компютъра или таблета. На практика това застояване в определена статична поза е с часове през деня, сумарно с дни през месеца и с месеци в годината.

Едва ли е необходимо да се прави научно изследване, по този въпрос, тъй като и с просто око картината е показателна! Сегашните деца носят в джоба си телефони, с постоянна Интернет-връзка, чрез които след училище продължават със занимания и онлайн игри, пътувайки в метрото, автомобила, градския транспорт, на улицата, та дори и в асансьора, на път за вкъщи…

Според медицински и научни изследвания сегашното поколение млади хора, в нашата страна, значително отстъпват във физическото си развитие, в сравнение с предишните поколения. Неприятна е констатацията, че българските деца, вследствие на неправилен начин на живот и обездвижване, са на едно от челните места в Европа по някои социално значими заболявания, свързани с отклонения на опорно-двигателния апарат, нарушено зрение, високо кръвно налягане, наднормено тегло, депресии, диабет и др.

Това са заболявания, които по показатели на клиничната картина, в миналото бяха характерни предимно за възрастните хора, а сега вече за съжаление, се наблюдават и при все-повече млади хора.

Кои са причините за сегашното незавидно физическо и здравословно състояние на подрастващото ни поколение?

Всичко започва от семейството. Там се полагат основите за здравословен начин на живот, за здравно възпитание и здравна култура! Най-благоприятният период за възпитанието на младия човек е, докато детето е малко и повечето време е при родителите си.

За да постъпват в училищата деца с очевидно наднормено тегло и някои социално-значими заболявания, причинени от нехайство или слаба информираност, голяма вина имат родителите и възпитанието в семейството. След това идва ролята на учители, треньори, преподаватели и накрая се отива и при лекарите, за да спасяват здравето на децата. Трудно се компенсира пропуснатото в периода на предучилищна и начално-училищна възраст!

Детето трябва да се контролира и възпитава ежедневно, при което много е важен личният пример, който дават възрастните хора. Да не му се угажда за всичко, защото така става капризно, а в по-горна възраст и неуправляемо. Училищното физическо възпитание в сегашната му форма, също не дава добри възможности за нормалното физическо развитие на децата. Часовете по физическо възпитание трябва да са програмирани така, че да се акцентира върху развиването на основните физически качества на децата, които сега са силно занижени.

В часовете по физическо възпитание е необходимо целенасочено да се усъвършенстват и координационните възможности на подрастващите. Последното е свързано с правилните движения на децата, стойка, походка и телодържане, които се формират най-ефикасно в детско-юношеска възраст. Физическите показатели е необходимо да бъдат проследявани и контролирани в процеса на възрастовото развиване на младите хора.

За целта могат да се използват подходящи спортно-педагогически показатели, които дават необходимата информация за отклонения във физическото развитие на подрастващите. В последствие, при констатиране на отклонения, се прилагат подходящи коригиращи и укрепващи методи на въздействие.

Така беше преди години в училищата, когато тогава задължително имаше кабинети по „Лечебна физкултура” (сега Кинезитерапия) за корекции на отклонения в опорно-двигателния апарат – гръбначни изкривявания, плоскостъпие, неправилна походка и стойка и други социално значими заболявания.

Прогресивно нарастващата тенденция към обездвижване, водеща до наднормено тегло и редица други заболявания, не само на опорно-двигателния апарат, трябва да стресне тези институции и хора, които е необходимо да предотвратят този неприятен процес. Обикновено за тези проблеми, у нас се говори кампанийно, във връзка с някой празник на детето или деня на здравето. Определено кампаниен характер имат и провеждащите се в посочените дни спортни мероприятия, които на другия ден се забравят и животът си продължава по старому.

Дългият път на възпитателния процес започва от семейството, от най-ранна възраст на детето! Навиците за правилно ходене и седене, за добро телодържане, за правилно хранене се създават през първите 7 години от възрастовото развитие на детето. Тогава се полагат основите и на здравната култура, свързана с определена информираност за хигиена и здравословен начин на живот.

Проф. д. п. н. Кирил Аладжов, МС по лека атлетика