На 24 май в София хиляди пяха "Върви, народе възродени" пред "Св. св. Кирил и Методий" (ВИДЕО/СНИМКИ)

Хиляди запяха "Върви, народе възродени" пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред националната библиотека в София на официалната церемония по случай 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

За първи път химнът на българската просвета бе изпълнен с пълния текст по стихове от Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Така бе отбелязано 130 години от създаването на "Върви, народе възродени", а инициативата е на Столична община. В хоровото изпълнение на химна на българската просвета бе изпят от сборен ученически хор от софийските училища с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева.

Шествието с духовници и ученици потегли към Националната библиотека (ВИДЕО/СНИМКИ)

Центърът на столицата бе огласен от "Върви, народе възродени" и хората в препълненото пространство между Народната билилотека и СУ "Св. Климент Охридски" също пееха химна на българската просвета.

Сред официалните лица до премиера Кирили Петков бе столичният кмет Йорданка Фандъкова, председателят на СОС Георги Георгиев, началникът на РУ на МОН Ваня Кастрева, както  и министърът на образованието и нуаката проф. Денков, депутати от парламентарно представени партии, министри. 

По покана на кмета на София Йорданка Фандъкова тържествено слово бе от поета Иван Ланджев

"... И само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина. Тук сме заедно, не защото някой ни е накарал, а защото само днес сме така неволно единодушни. 24-ти май е най-безспорният ни празник. В календара ни няма друг толкова категоричен, несъмнен повод за споделена радост.

Защо се получава така? Защото днес празнуваме най-устойчивото нещо около нас и вътре в нас. Технологиите може и да улесняват, но не осмислят живота. Машините ще се счупят, желязото ще ръждяса.

Но същият този език, на който се караме, ще остане и ще ни сдобрява. Езикът е по-голям от държавата. В този факт няма нищо патриотично, нито пък антипатриотично. Става дума за проста аритметика – говорят го повече хора, отколкото има в държавата, освен това е по-възрастен от нея, а и живее по-дълго.

Езикът надживява всяка империя. Дори когато го наричат „мъртъв“, той остава след гръмкия провал на последните режими и тогава... отива да живее в университетите. Не го е страх от високото, настанява се на ония етажи, които са любими на гълъбите. Намига ни от класиката или ни се репчи изпод научната лексика. Езикът е жилав старец.

Нашият също. Неведнъж е имало съвсем реални предпоставки българският да изчезне. Но е останал. Когато България е липсвала на картата, той пак е оставал. Честит празник!", каза Ланджев.