София отчуждава 21 имота за Детската болница, но няма представител с глас в предложения съвет

Общината процедира ПУП за подстанция и носи отговорности за достъпа и инфраструктурата в Горна баня.

Столична община отчуждава имоти, процедира устройствен план за техническа инфраструктура и има конкретни ангажименти за улици, ВиК мрежи, осветление, градски транспорт и разрешителни около бъдещата Национална детска болница. Въпреки това в предложения от Министерството на здравеопазването Междуведомствен координационен съвет София няма постоянен представител с право на глас.

Проверка на Столица.bg в документите на Столична община и Столичния общински съвет показва, че ролята на местната власт в реализацията на проекта е значително по-конкретна от общо взаимодействие с държавата. Общината има текущи имотни и устройствени процедури, а по подписано споразумение със Здравната инвестиционна компания за детска болница и АПИ са ѝ възложени редица задачи по изграждането на довеждащата инфраструктура.

Столица.bg вече съобщи, че според проекта на Министерството на здравеопазването представителите на местното самоуправление могат да бъдат канени в новия съвет, но без право на глас. Новата проверка показва какви точно процедури зависят от София.

21 имота и една сграда за транспортния достъп

Една от най-конкретните задачи е осигуряването на транспортния достъп до бъдещата болница в Горна баня.

По данни на Столична община от 16 юли 2026 г. са започнати отчуждителни процедури за 21 поземлени имота и една сграда. Към тази дата над половината от имотите, за които отговаря общината и които са необходими за достъпа до болницата, вече са отчуждени.

По 11 от заповедите обезщетенията са изплатени, по други три плащанията са в процес. За останалите седем имота и една сграда е изготвен проект за изменение на кадастралната карта, който е процедиран пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

В инвестиционната програма на общината е включено и изграждането на уличната мрежа, която трябва да осигури транспортния достъп до Националната детска болница.

Не ПУП на болницата, а ПУП за необходима инфраструктура

Има и текуща устройствена процедура, пряко свързана с функционирането на бъдещата болница.

Важно е уточнението, че не става дума за ПУП на самата сграда на лечебното заведение. Столична община процедира проект за ПУП-ИПР в кв. 117Б в Горна баня за нов урегулиран имот „за ел. подстанция и техническа инфраструктура“. Към 11 август 2026 г. преписката е вписана в регистъра на направление „Градско планиране и развитие“.

От документите по процедурата става ясно защо тя е важна за проекта. Предвидената нова подстанция 110/20 kV трябва да осигури електрозахранването на бъдещата Национална многопрофилна детска болница. Процедурата е възложена служебно от Столична община през април тази година.

Документацията вече е стигнала и до Столичния общински съвет. Направление „Градско планиране и развитие“ е поискало становище от постоянната комисия на СОС по опазване на околната среда, земеделие и гори заради засягането на растителност от проекта. В писмото изрично е записано, че ПУП-ът е за електрическа подстанция за захранването на Детската болница и за свързана техническа инфраструктура, включително отливен канал.

Така както общинската администрация, така и орган на СОС участват в текуща устройствена процедура, без която част от техническата инфраструктура на бъдещия болничен комплекс не може да бъде реализирана.

СОС вече е вземал решения и за имоти

Столичният общински съвет има и конкретни решения за собствеността на терени, необходими за проекта.

На 23 октомври 2025 г. СОС одобрява Столична община да придобие безвъзмездно от държавата два поземлени имота в Горна баня. В самия доклад е записано, че двата терена попадат в обхвата на обекта за осигуряване на транспортен достъп до новоизграждащата се Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца. Решението е прието под №868.

София отговаря за улици, ВиК, осветление, спирки и разрешителни

Още по-ясно ролята на Столична община е записана в споразумението между нея, АПИ и Здравната инвестиционна компания за детска болница за транспортната и техническата инфраструктура към бъдещия комплекс.

По него София трябва да координира и приоритизира планирането, проектирането и изграждането на общинската улична мрежа за достъп до болницата. Общината е поела ангажимент до 1 юли 2027 г. да започне строителството на довеждащата инфраструктура.

На Столична община са възложени проектите и изпълнението на водопровод, канализация и сградни отклонения, пътните връзки от Околовръстния път до болницата, тротоарите и уличното осветление, спирките на градския транспорт, както и бързи и алтернативни трасета за линейки.

Общината трябва да координира работата с експлоатационните дружества, а сред ангажиментите ѝ са още устройствените планове, възлагането на проектиране, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти, издаването на разрешения за строеж и въвеждането на съответните инфраструктурни обекти в експлоатация.

Самата АПИ посочва при подписването на споразумението, че разчита на Столична община за навременното приключване на устройствените и отчуждителните процедури и за координацията с експлоатационните дружества, така че строителните дейности да могат да започнат.

В новия съвет София може да бъде само поканена

На този фон предложеният от Министерството на здравеопазването състав на новия Междуведомствен координационен съвет прави впечатление.

Председател трябва да бъде министърът на здравеопазването, а като членове с право на глас са записани седем други министри, заместник-министър на финансите и ръководителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Агенцията по обществени поръчки. Представител на Столична община или на Столичния общински съвет няма.

За местното самоуправление проектът предвижда друга възможност – негови представители могат да бъдат привличани по покана на председателя и без право на глас. В същото време съветът трябва да проследява изпълнението на действията по изграждането на болницата, да разглежда възникналите затруднения и да подпомага разпределението на отговорностите между институциите.

Това не означава, че Столична община е изключена от проекта за Националната детска болница. Документите показват точно обратното – София има значителен пакет от конкретни задължения по неговото изпълнение.

Въпросът е по-тесен и управленски: защо общината, от която зависят имоти, устройствени процедури, улици, инженерна инфраструктура и част от разрешителните режими, няма гарантирано постоянно място с право на глас в органа, създаван именно за координация и решаване на проблемите между институциите.

Общественото обсъждане на постановлението приключи на 14 август. Към 15 август Министерството на здравеопазването продължава да публикува документа като проект, така че предложената структура не бива да се представя като вече окончателно създаден съвет.

Втори казус за ролята на София само за дни

Темата идва два дни след като Бургас беше избран за домакин на „Евровизия 2027“. София беше сред четирите града, подали кандидатури, а според организаторите ще участва в съпътстващата програма на конкурса, но няма да бъде град домакин.

Двата случая са процедурно напълно различни – при „Евровизия“ става дума за конкурентен избор на град домакин, а при Детската болница за структурата на държавен координационен орган.

Само в рамките на няколко дни обаче и двата поставят от софийска гледна точка един и същ по-широк въпрос – каква роля има столицата при големи решения и проекти с пряко отражение върху града.