Добромир Банев: За поезията всеки ден е празник

Поезията трябва да се лее като песен. Тя е лекотата, с която се докосваме до усещането за простор, за изящество, за чистота… Ритмите и римите правят света по-красиво място, защото обикновено са вдъхновени от любов. Откриваме изяществото на тъгата, силата на миналото, надеждата в бъдещето. Поезията е начинът да превъзмогнем гравитацията и да преминаваме през време-пространството като откриватели, които не се страхуват да обърнат поглед навътре към себе си. Там е истината. Ето защо за поезията всеки ден е празник.

Днес, 1 октомври, отбелязваме Международния ден на музиката и Деня на поезията. Честит празник на хората, които творят ритми и рими с две стихотворения на Добромир Банев:

***

Да пием за богатите мъже.

За тъжните жени да пием също.

Те стискат във ръцете си въже.

Да имитират смях им е присъщо.

Да пием за привидната любов.

Тя също има чар, тъга и сила…

Дори за нея всеки е готов.

Жена за малко нежност би убила.

Да пием за страха, че сме сами.

Да пием за големите си грешки.

Грешим, но всяка грешка отстрани

изглежда като битка между пешки.

Царицата е някъде на бал,

а царят с друга страстно се целува…

Животът ни е само карнавал.

И в него пешките не съществуват!

***

Объркан като трилър е светът.

„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.

Излиза пасиансът всеки път –

като в роман

тя предпочита него.

Животът е шампанско и сълзи,

и ягоди, и хрупкави череши...

Като в картина е неотразим –

„мечта“ е емнация на „беше“.

Дъждът вали. Но само пролетта

на прага на пристигащото лято

разбира: тихо плаче любовта...

„Обичам те“ се пише,

всъщност,

слято.