Националният природонаучен музей в София отбелязва...

С откриването на обновената витрина "Биоразнообразието на Антарктида" Националният природонаучен музей при БАН, Българският антарктически институт и Катедрата "Обща и приложна хидробиология" на Биологическия факултет /БФ/ при Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще отбележат Международния ден на Антарктида. Това съобщиха от НПМ-БАН.

Директорът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев и директорът на музея проф. Павел Стоев ще открият обновената витрина на 1 декември, от 17.30 часа, в зала "Риби" на Националния природонаучен музей при БАН. В представянето ще участват също доц. д-р Тихомир Стефанов - ихтиолог в НПМ-БАН и доц. д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет.

Новата постоянна експозиция включва материали от 27-ата и 28-ата българска антарктическа експедиция. Научните проби са събрани от литоралната зона и от открито море пред българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, а лабораторната обработка и последвалата таксономична идентификация са направени в ихтиологичната лаборатория на НПМ-БАН и в Биологическия факултет на Софийския университет.

Музейните експонати включват два екземпляра от уникалната ледена риба, представител на единственото семейство гръбначни животни, в чиято кръв няма хемоглобин и е бяла на цвят. Освен нея, във витрината са изложени и пет вида нототениеви риби, които имат специални гликопротеини в кръвта, играещи ролята на антифриз, които ги предпазват от замръзване в ледените условия на Антарктида. Посетителите ще имат възможността да се запознаят и с интересния пингвин на Адели, рядък гост около българската полярна база, както и с няколко видове морски безгръбначни и представители на местната флора. Сред интересните образци е гигантският антарктически червей, който достига над метър на дължина. Последните изследвания доказват, че този вид синтезира цял набор от невротоксини, които му служат за това да оцелее и да не стане жертва на хищниците. Тези биологично активни вещества имат потенциал да се използват във фармацията и по-специално за лекуването на някои изключително тежки заболявания, като Алцхаймер например.