Николай Лалов: Интересно е да свириш у дома, българската чувствителност е специален момент (ВИДЕО)

Един от хилядите български музиканти, вече 30 години живее и твори в друга страна и единствен, който създава оркестър и професионално музикално училище в Португалия. На 8 февруари Николай Лалов гостува като диригент в зала „България” на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, в сезона на 85-годишнината на БНР и около деня на радиото.

Публиката за първи път се запозна с вълнуващата и богата на звук и романтична изразност Увертюра към операта „Ванда“ от Антонин Дворжак, а оркестърът веднага привлече вниманието със стегнатия си и компактен звук, искрящ на тембри и колорит! Николай Сомов – концертмайстор на Страсбургския симфоничен оркестър изнесе концерт в концерта.

Лек и ефирен, топъл, пластичен звук се носеше в залата от трите произведения за вилончело от Чайковски: Ноктюрно за виолончело и оркестър, Pezzo capriccioso за виолончело и оркестър и Вариации на тема рококо за виолончело и оркестър. Вдъхновен и артистичен тези творби преминаха през сърцата на публиката като ангел- времето мина неусетно и бързо, наситено с красива музика. Вдъхновеният музикант посвети изпълнението на своята майка. Публиката възторжено го аплодира и за бис с оркестъра: Попър – Унгарска рапсодия!

Да изживееш или чуеш красотата и изтънченото богатство на тъгата, просветлена и като че ли неизбежна, от отново забележителния компактен звук на струнните инструменти в оркестъра, с деликатно напрежение, което обогатява изискаността на звученето на целия оркестър и с изявени духови в хармония с цялостното чувство. Различно осмислено и интерпретирано прозвуча Симфония №1 от Й.Брамс.

Завладени или водени от чувството, публиката имаше минути и за размисъл и за разбиране на изживяването от яснотата и съвършенството на музицирането на сцената. Но в съвремието тъгата не е примесена с отчаяние, надделяват светлите и реално оптимистични чувства. За да се достигне до тях е необходимо и усилие, енергичност, които диригентът изиска от оркестъра с по-широки и със заряд жестове, като „задържа” във въздуха богатия звук в края на симфонията. Публиката дълго обсиваше с аплодисменти диригента и музикантите от оркестъра с благодарност за новото изживяване.

След концерта, в дома на Николай Лалев той раказа за живота и творчеството си в португалия. 

- Маестро, когато изнасяте концерт със своя португалски оркестър Кашкаш /Cascais & Oeiras Chamber Orchestra и Cascais Symphony Orchestra/ или с български състав у нас, интересно ли Ви е?

- Интересно е когато си свириш удома и с колегите, някои от които не съм ги виждал от около 30 години! Удоволствието да музицираш като например със Саша Сомов, със славянска, българска чувствителност е специален момент. Това са моменти, които остават за цял живот!
- Има ли разлика, когато идвате само при роднините си или защо пътувате до България?
- Независимо от 30-те ми години извън България, чувстото ми на т.н.носталгия не изчезва, даже се засилва с годините. Тук са ми спомените от младостта, тук са ми спомените от детските години, лични спомени, най-хубавите спомени от семейството! Оставяйки настрана, само музикалното, да дойда и само да видя Витоша, на мен ми е достатъчно! А когато се съчетае с това да видя приятели и съученици от музикалните години, удоволствието е пълно.
- В Португалия създадохте камерен оркестър?
- Това беше една мечта. Създадох един състав, в който исках аз да свиря, защото държах много на инструмента, свиря на цигулка. Това не е някаква прищявкаа вече е фондация, която ръководи оркестъра. Даваме работа на около 60- 70 човека. От камерен оркестър, след това с духови инструменти правим около вече 50% симфонични концерти и около 100 спектакъла годишно. Това са професионални музиканти. Всичките от камерния състав от 30 човека са с постоянни договори! До като когато правим симфонични програми е финансово много по-скъпо. Каним музиканти „на свободна практика”, на хонорар, които се мъча и стремя да са в един постоянен състав, за да има лице, което се създава когато свирят едни и същи музиканти.
Когато започнахме нямахме сграда, но в кметството, тогавашния кмет, който вече не е кмет, беше любител на музиката и изкуството. С един голям жест възстанови един бивш хотел с една малка зала за репетиции към този хотел и ги отдаде на нашата институция – фондация с условието да създадем музикално училище. В нашата община нямаше професионално музикално училище. Това беше през 2008 година. Вече имаме една разкошна сграда с 20 стаи и като условия за музиканти смятам, че е едно от най-добрите места. Имах проблеми с архитектите, защото те гледаха повече на красотата, до като мислех, за соноризацията т.е. материалите, от които няма да се чува извън учебната стая. Залата да има една приятна акустика – това беше моята борба, до като се строеше сградата. Те доста бързо я построиха - за две години. В момента се строи по-голяма сграда, която до две години трябва да е готова – Академия с 50-60- зали, където една част ще бъде за нас, една част за театър – Академия за изкуствата. Като част от педагогическа работа е – на 21 години вече бях преподавател в Софийското музикално училище.
Официално държавни училища има много малко на брой. Държавата поддържа финансово такива институции, които създават свои училища. Чрез Министерството на образованието, държавата финансово поддържа с договор тези училища. Общината може да дава помощи, както ни даде сградата. Парите за преподавателите и за различните предмети е по договор с Министерството на образованието. И по този договор една част от учениците учат и най-вече преподавателите получават заплатите си. Аз създадох институцията, оркестъра по моя идея и артистически го ръководя. Имам борд – комисия от три човека, които се грижат за административните и финансовите неща и мога да бъда щастлив, че достигнахме до това ниво когато имаме един състав и администрация с 4 секретарки. А когато се отвори училището, там задължително трябва да има педагогически директор и това беше Стела. Моята съпруга ми помогна и стана педагогически директор и фактически подбираше преподавателите, грижи се за часовите графици на учениците и как се изграждат.
- Държавата се грижи за всичко това и имате награда от Президента ли?
Да, за щастие, този сезон, през ноември 2019г направихме 20 години на училището и откогато 12 човека създадохме фондацията. На този празник с голям концерт Президентът, който ме познава много добре, защото се запознахме още когато не беше президент, и след като го избраха за Президент на Португалия дойде и даже ни изпрати една снимка в рамка с всички музиканти, със специално послание по случай 20 годишнината. Това е една гордост, защото е оценка на това, което аз и ние направихме вече на национално ниво, не само за самия град. А тази година е 100 годишнината на бащата на съпругата ми – Бенцион Елиезер!
- Вие заминахте от България избран от един импресарио?
Да, от португалски импресарио, диригент, музикнат, който в България търсеше и прослушваше български музиканти и за късмет търсеше човек, който можеше и да свири и да дирижира. И до такава степен се разрастна целия проект, че административната част малко ми тежи и сега от м.март ще влезе още един човек, който ще се занимава по отношение на отпуски, финансиране. Аз искам да се занимавам повече с музика. Даже в един разговор в къщи казах, че прекарвам повече време на телефона и компютъра, отколкото с инструмент в ръка. Когато Стела, тя рядко идва с мен на турнета, дойде с мен в Италия, на гостуването и аз даже сутринта свирих. И тя ми се чудеше на акъла, но съм си такъв, не може да мине и ден, без да свиря.

- Освен изпълнител, сте най-младия учител в Музикалното училище в София, още като студент. Обичате ли турнета?
- В днешто време разстоянията в Европа са малки – от Лисабон до София са 4 часа със самолет. А в САЩ, брат ми лети до Маями, където работи едно от децата му може би повече часове. Обичам турнета защото се запознавам с друга страна, други хора, с друга душевност. Обогатявам се аз като човек, като виждам как живеят китайците. Бях в Ухан преди 4 години, в този град, където сега е проблема с грипа. Там има оркестър, голям, с огромни финансови възможности са, залата е с 4 000 места! Нивото – щрайхът е добър, но с духовите инструменти, трябва да се поработи, но са на много високо ниво. В Казахстан, бях много впечатлен от града. Пристигайки на летището, супер летище, си казах „Това Астана ли е, те сега промениха името, или съм кацнал във Франкфурт?!” защото са построили града на обсолютно празно място. Започнали са от едно село с 60 000 човека и са създали град от милион и половина, разчертан от японски архитект. Всичките сгради са нови, имат разкошна нова зала и разкошен университет. Благодаряние на техния, вече бивш президент, той разбира, че трябва да построи това нещо и по отношение на изкуството, мога само да кажа, че това, което видях ме впечатли изключително с масовостта на изпълняващите музика и как изпълняват! И като интерес и от страна на младите, защото видях, масово да свирят на инструменти струнни, които масово се интересуват и са много отворени за нови идеи. Не са уморени, в Европа сякаш сме малко уморени от интерес и задоволени прекалено много. До като тези от Изтока и давам за пример един мой колега, който казва „когато в Италия преподавам, в стаята е само един човек, най-много и един да слуша, а другите са навън пушат или си гледат мобилните телефонони. До като в Китай масово присъстват на урока, водят си бележки, даже с химикалките пишат.

- В предишни концерти в България сте представял португалско творчество?
- Даже предложих на диритента на симфоничния оркестър на радиото Марк Кадин, но той предпочете този репертоар. На фестивала „Софийски музикални седмици” съм идвал изцяло с програма от португалски композитори. Момчил Георгиев, малко се изненада как ще приеме публиката, но за публиката беше нещо ново, различно и свежо. Изпълнихме творби от ХХ век. Те имат много силен бароков период. Изключително развит барок с много силно влияние на италианската музика. Имат опери като италианските. По това време почти всички португалски композитори са учили в Италия и като им слушаш музиката сякаш са италианските опери.

-Като диригент мислите ли, че има тенденции в репертоара и дали трябва да има?

- Ако ме питате за мен – как се изгражда репертоарът за една година – аз казвам така, убеден съм, че оркестърът трябва да има един постоянен диригент, който изгражда оркестъра и съчетание на отделните музиканти и като характери, и като идеи, звук, изгараждане на ансамбъл и във всяко едно отношение. Това се прави само от един артистичен диригент. Гост диригентите са с различен жест, различно усещане на музиката. Това не е човек, който изгражда състава. Освен това музикантите от състава имат правото да се представят един път в годината като солисти. Много ги стимулира. Това също е много важно. Според мен ако искаме да има оркестър, който да работи като една швейцарска машинка, той трябва да свири Моцарт и Бетховен един път или даже няколко пъти в годината. За да е оркестърът гъвкав т.е. съставът да не работи на автопилот, трябва да свири съвременна музика. Защото трябва малко да разчете тези нови произведения, да влезе в нов свят, даже трябва да разбере какво е написано на страницата. Имаме даже композитор- резидент, който три пъти в годината изпълняваме негови произведения. Поръчваме му три произведения – едно симфонично, едно камерно и едно за струнен оркестър. Ние ги плащаме, субсидираме. Съвсем на скоро ни даде едно произведение за китара и симфоничен оркестър. И третата част за изграждането на репертоара са атрактивни произведения, които привличат публиката, която не е специализирана, която няма да отде да слуша съвременно произведение, която иска да чуе една голяма симфония от Чайковски или от Попър. Това са трите линии, които винаги трябва да са в съзнанието на един диригент, което дава музикалния сезон и от там нататък вече всичко останало.

- Вашето семейство и фамилия всички са музиканти!
- Интересното са внуците – ние, с майка им, говорим на български, бащата на френски, защото е роден и дълги години е живял във Франция, португалец, повече свири джаз, а в училището внукът говори португалски. Тай е много малък, 5 годишен е, но казват, че е полезно 3 езика. И още един език – музиката. Е, никой не знае! За сега е само едно приятно преживяване. Даже сега, аз няма да присътавам, той ще свири за пръв път в живота си на сцената, на пиано. Казал съм да го запишат за да мога да го видя това нещо.

Боряна Статкова