Защо успехът на Григор Димитров е толкова специален?

Тенисистът Григор Димитров се превърна в най-обсъжданата тема в българското публично пространство през последните дни. В това няма нищо случайно или незаслужено. Знайни и незнайни капацитети ни обясниха, че превръщането на Гришо в идол е грешен модел. Живеем в демокрация и всеки има право на мнение, но обосновката на подобна теза ми се видя доста слаба. Да си го кажем направо, какво му е лошото Григор Димитров да е модел за децата? Прословутият мит за глупавите спортисти? Или "престъплението" да бъдеш богат, дори когато си изкарал всяка стотинка със собствена пот и кръв? Димитров е прекрасен пример как едно момче от малък град, в бедна държава може да успее в един от най-елитарните и престижни спортове в света. Нямам намерение да влизам в детайли за всички жертви, които прави един професионален спортист в името на успеха си. Безкрайните изтощителни тренировки, непрекъснатото повтаряне на едни и същи удари докато те се превърнат в мускулна памет и бъдат изпълнявани до съвършенство са само чисто спортно-техническите аспекти на процеса. Те са придружени от чести пътувания, липсата на свободно време, психологическото напрежение от факта, че родителите ти влагат абсолютно всичко което имат в материално отношение, за да имаш шанса да се докажеш в голямата игра. Защото тенисът е спорт, от който можеш да спечелиш много, но преди това трябва и да вложиш доста финансови средства. Несигурна и рискова инвестиция в мечти, цели и очаквания. Григор Димитров е пример, защото преследва мечтите си. Нещо повече, той ги превърна в цели и ги постигна. Колко от нас могат да се похвалят с подобно постижение? Дори не толкова с третото място в света и признанието на редица легенди и известни личности, а просто с преследването на мечтите си? Колко са хората, които се отказват при първата трудност и се примиряват, оправдавайки всичко със съдбата си? Неслучайно се спирам именно на социалните и психологически аспекти от успеха на нашето момче. Има много интересни аспекти в спортно-техническата конкретика, които заслужават подобаващо внимание. Като например фактът, че Гришо успя да спечели турнира, въпреки донякъде нестабилния си сервис. Впечатление направи подобряването на играта му от бекхенд, независимо от все още отличаващата се разлика спрямо форхенда. Но това някакси остава на заден план и като обект на размисъл от специалистите. За обикновения фен остава само да си представя къде би могъл да стигне Григор, ако подобри още тези елементи. Титла от Големия шлем вече изглежда съвсем постижима цел. Истината обаче е, че важен не е само спечеленият трофей сам по себе си, а и емоцията която носи пътя до успеха. Факт е, че много хора в България все още не познават добре тениса в детайли, но изпитват истинска радост от всяка точка, постигната от българското момче. И какво от това, че не могат да оценят трудността на изпълнения топспин, точния момент за излизане на мрежата или прецизността на късата топка? В крайна сметка спортът трябва да носи радост на хората, а не да ги прави специалисти по всичко. И накрая, но не на последно място, искам да се спра на чисто човешкият облик на Григор Димитров. Не е трудно да проверите в колко благотворителни каузи е участвал младият шампион. Защото е много лесно да посочиш банковата му сметка, но да пропуснеш факта, че от нея текат средства към нуждаещите се. Приятно впечатление направи и джентълменското му поведение към Гофен след победата. Първото нещо след слечелването на трофея, което направи Григор Димитров, беше да поздрави достойния си съперник. И ако спортните постижения на Гришо не са ви достатъчни, психическото му израстване на корта и извън него, то поне човечността му би могла да ви служи за пример. Защото с каквото и да се занимавате, малко човечност и добрина не би ви била излишна.