Чавдар Вунчев от ПСС "Лакатник": Никой от нас не очаква нищо в замяна (СНИМКИ)

Чавдар Вунчев е планински спасител от 7 години в отряда на Лакатник, който е базиран на гара Лакатник. "Много неща научих от планината. Тя е едно от важните неща, които ме формираха като човек", признава Вунчев. По професия е компютърен инженер, но не устоява на притегателната сила на планината.
Пред Столица.bg той разказва да доброволчеството, спасителните акции и трудностите, които срещат колегите му от отряда на ПСС „Лакактник".

- Г-н Вунчев, какво ви привлече към планината?
- Планината ми даде увереност в собствените сили. Даде ми възможност да разбера, че има и други неща освен материалните, които са важни долу в градовете. Срещна ме с повечето ми приятели, с които споделяме общи ценности. Научи ме, че в живота по-важен е Пътят, който вървим, а не целта, която гоним и постигаме.

- Е какво, дойде ви музата да спасявате хора?

- Хаха, не разбира се! Отрядът в Лакатник е сравнително малък и новите спасители са рядкост. И понеже баща ми е един от тези спасители, с брат ми още от малки се чувствахме като част от отряда. И когато вече имахме възможност, официално станахме част от него.

- Какво получихте от това?

- Не мисля, че има дори един човек в ПСС, които е станал спасител, за да получава нещо. Всички колеги са станали спасители най-вече, защото могат с нещо да помогнат, когато има нужда. И никой от нас не очаква нищо в замяна. Макар че благодарностите, които получаваме, особено от тежко пострадалите, когато са се възстановили напълно, са безценни.

- Какво е чувстото да спасиш живот?

- Това определено не е нещо, което мога да опиша. Разбира се, че изпитваш определена гордост и удовлетворение, но има и още много неща, които не могат да се опишат с думи.

- Как протича една акцията?

- Всяка акция е различна. Поради естеството на района, за който отговаряме имаме и различни видове акции, както по мащаб, така и по трудност. Общото за всички е може би подаването на сигнала от централата и организацията на наличните спасители от началника на отряда. От там насетне най-опитният и свободен спасител обикновено поема нещата, като ръководител и всеки следва неговите указания.

- Липсват ли средства за спасителните акции?

- За съжаление планинското спасяване в България, в по-голямата си част е на доброволни начала. Средствата, които получаваме като отряд от централата са крайно недостатъчни за покриване поне на транспортните ни нужди. Налага се да търсим финансова помощ от местната община и частни фирми, за да можем да поддържаме отряда и оборудването на необходимото ниво.

- С какво трябва да ви помогне държавата?

- Освен с увеличаване на финансовата помощ за ПСС като цяло, би било добре и да се регламентират доброволческата ни дейност. Все пак в момента, всеки работи нещо и при инцидент винаги има притеснение, дали няма да те уволнят от работа, ако тръгнеш за акция. Това вече зависи от това, колко готин шеф имаш.

Интервю на Мира Еленкова