До края на 2019 тръгва електронен регистър на зелената система в София

София е една от най-зелените столици в Европа. Запазването на така наречените зелени клинове е доказателство, че това е един от основните приоритети на Столична община от всички планове и действащия общ устройствен план (ОУП) от 2009 г. насам. Това сочи проучване на Визия на София. До края на 2019 г. е планирано да приключи разработването на електронен регистър на зелената система на столицата.

В него ще е събрана актуална информация за поддържаните обекти, видовото разнообразие на растителността в тях, нейното състояние, реализираните дейности по поддържане и изразходвания бюджет. Зелените зони са съживителен елемент на София. Историческа справка показва тенденция в устройствените планове на града да поставят предизвикателство пред осигуряването на необходимите ресурси за развитие и поддържане на тази зелена система на София в следреституционна обстановка. Изключение правят по-големите части от Борисовата градина, Западния и Южния паркове. Все още има площи, които са предвидени, но не са раелизирани като зелени клинове.

Преди месец район Надежда на Столична община бе включен в проекта УРБИНАТ, което също ще стане още един зелен коридор в столицата. Пред Столичната община стои задачата да бъде намерен балансът между изграждането на зелените клинове и компенсиране на собствениците на земи в териториите, предвидени за това. За запазване и развитие на зелените клинове трябва да бъдат търсени нови финансови и градоустройствени механизми. Едно от възможните решения е Столична община да придобие част от площта, която е частна собственост, намираща се в обхвата на „зелените клинове“ по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията.

Друга предложена възможност е осигуряването на подкрепа на частната инициатива за поддържане на териториите, попадащи в „зелени клинове“. Като възможна алтернатива са предложени и подобряването на микроклимата чрез увеличаване на минималния процент озеленяване в имотите, разположени в „зелените клинове“. Зелените коридори в града са общо седем. В исторически план те са част от идеята София да стане град-градина.

⦁ територии по поречието на река Искър, разположени в райони „Искър“, „Младост“ и „Панчарево“, включващи парк на Летище София и парк музей „Врана“, и включени в обхвата на тематичен парк „Искър“;
⦁ територии по поречията на реки Кална, Дълбоката и Банишка, разположени в райони „Младост“, „Панчарево“ и „Витоша“, включващи проектна територия на „Източен парк“ и парк „Камбаните“, и включени частично в обхвата на тематичен парк „Студентски“;
⦁ територии по поречията на реки Рекмарица, Старата, Сухата и Копаница, разположени в райони „Студентски“, „Младост“ и „Витоша“, включващи парк „Въртопо“;
⦁ територии по поречията на реки Слатинска и Драгалевска, разположени в райони „Средец“, „Изгрев“, „Лозенец“ и „Витоша“, включващи парк „Борисова градина“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Зелена памет на София“;
⦁ територии по поречията на реки Перловска и Дреновичка, разположени в райони „Триадица“ и „Витоша“, включващи „Южен парк“, Ботаническа градина на Българска академия на науките и резиденция „Бояна“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;
⦁ територии по поречията на реки Владайска и Докул дере, разположени в райони „Възраждане“, „Красно село“, „Витоша“ и „Овча купел“, включващи парк „Възраждане“ и парк „Овча купел“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;
⦁ територии по поречията на реки Суходолска и Стубела, разположени в райони „Илинден“, „Красна поляна“, „Люлин“ и „Овча купел“, включващи „Западен парк“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Жива вода“.

Общото на всички групи е, че са организирани около повърхностни водни тела, протичащи от Витоша през София. Изключително важно е да се запазят съществуващите течения на повърхностните води като възможност за запазване на естествената природна среда.

Трябва да се предприематмерки за устойчиво бъдещо развитие на градините в централната градска част, междублоковите пространства, детските площадки и гробищните паркове. Централната част на града е наситена с градини и скверове, които се явяват „зелени паузи“ в урбанизираната среда. Зелените площи за специално ползване (гробищните паркове) също се включват към зелената система на Столична община.

Извод от цялата анализирана информация и историческия преглед е, че Столична община притежава голямо богатство от заобикалящи планини. Този важен елемент на околната среда отдавна е било планирано да бъде интегриран в градоустройствените планове – още през 1938 г. от немския архитект Адолф Мусман. Той залага идеята гражданите на София да могат да стигат пеша или с велосипед от града чак до планината. А на свой ред зелените площи да „зареждат“ столицата с чист планински въздух.

Тези територии са уникални в градоустройствената практика поради възможността да осигурят чист въздух на града, да съхранят живата връзка между столицата и природата и да запазят контакта на хората с природата. Изследването отчита и важността на „визуалните коридори“ към планината, които дават възможност за визуален контакт с Витоша. Поради това при последващо изменение на Общия устройствен план на Столична община е важно да бъдат прецизирани смесено многофункционалните (Смф)  зони и да бъдат обследвани визуалните коридори към планината.