Под София има богатство: Къде са минералните извори и защо използваме толкова малко от тях

Гореща вода има не само под Централната баня, Банкя и Панчарево – минерални находища се крият под квартали и населени места, в които повечето софиянци дори не подозират за този ресурс.

Когато се говори за минералната вода на София, обикновено се сещаме за Централната баня, Горна баня, Банкя или Панчарево. Под столицата обаче се намира значително по-голямо природно богатство.

Данните, използвани от Столична община, показват потенциал от около 500 литра минерална вода в секунда за Софийския хидротермален басейн. Геотермалният ресурс се оценява на приблизително 48–50 MW топлинна мощност.

На този фон използването остава изключително ограничено. Добивът от познатите находища и водоизточници не надхвърля 80 литра в секунда – около 16% от оценения потенциал.

И дори тези 80 литра не означават реално използвана вода. Данните, на които се позовават общинските документи, показват, че към 2017 г. действително са се използвали не повече от 20 литра в секунда.

Така под София буквално тече ресурс, който би могъл да се използва за балнеология, спорт, туризъм, обществени минерални басейни и геотермална енергия.

Минералната карта е много по-голяма, отколкото изглежда

Проучване на „Визия за София“ идентифицира 31 обособени находища и общо 75 водоизточника – естествени извори и сондажи – на територията на Столична община и в разглеждания хидротермален басейн.

Естествени термални води излизат на повърхността в Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, центъра на София, Панчарево и Железница.

Но минералният ресурс далеч не свършва дотук.

В актуализираните през 2026 г. документи на Столична община сред познатите находища и водоизточници са посочени още Надежда, Чепинци, Световрачене, Казичене–Равно поле и Долни Богров.

А в официалния списък на находищата присъстват още „София-Лозенец“, „София-Свобода“ и „София-Баталова воденица“.

Центърът – 46-градусова вода под сърцето на София

Най-разпознаваемото находище е „София-Център“. Именно неговата вода е свързана с Централната минерална баня и минералните чешми в центъра.

Утвърденият в миналото експлоатационен ресурс е около 17 литра в секунда, а температурата на водата е приблизително 46°C.

София използва капки - около 16%, от минералните си води: Ресурсът се оценява на 500 л/сек.

Парадоксът е, че точно тук най-ясно се вижда разминаването между наличието на природен ресурс и неговото използване.

Историческата Централна минерална баня вече е музей, а не обществена баня. София разполага с гореща минерална вода в самия си център, но не и с функциониращата градска балнеология, която десетилетия наред е била част от живота на столицата.

Овча купел – примерът, който може да промени картината

При Овча купел ситуацията е различна.

Утвърденият ресурс на находището е 4,97 литра в секунда. От него предоставеният дебит е 1,4 литра в секунда, а свободният ресурс е 3,57 литра в секунда.

Тук София направи една от най-големите си инвестиции във възстановяване на минералното наследство – реставрацията на историческата баня.

Сградата трябва отново да използва минералната вода чрез басейни, пространства за релакс и различни балнеоложки и терапевтични функции.

Ако проектът заработи пълноценно, Овча купел може да се превърне в пример как минералният ресурс се връща към обществено използване, вместо единствено да остава част от историята на града.

Панчарево – ресурс, който все още се използва

Панчарево е сред местата, където връзката между минералната вода и ежедневието не е напълно прекъсната.

Водата е с температура около 47°C и дебит около 12 литра в секунда. Тя е слабо минерализирана.

Минералният ресурс традиционно е свързан с банята и басейните край Панчаревското езеро.

Това превръща Панчарево в един от малкото райони на столицата, в които минералната вода продължава да има видимо присъствие в спортни, рекреационни и балнеоложки дейности.

Железница – минерална вода в полите на Витоша

Железница също е част от минералната карта на Столична община и е сред осемте находища, предоставени от държавата на София за управление.

Районът има дългогодишна традиция, свързана с минералните извори, но потенциалът му остава далеч от мащаба, с който би могъл да се използва.

Комбинацията от близостта до Витоша, природната среда и минералната вода дава възможности не само за местно ползване, но и за развитие на балнеоложки и туристически функции.

Баталова воденица – минералната вода стигна до аквапарк

Едно от по-малко познатите за широката публика находища е „София-Баталова воденица“.

То също е предоставено на Столична община за управление. Именно от този ресурс се използва минерална вода за комплекса „Възраждане“.

За находището има издадено разрешително за водовземане, а в района е изграден и водоналивен кът.

Това е пример, че минералната вода може да бъде интегрирана в съвременна градска инфраструктура, без непременно да бъде свързана със стара минерална баня.

Свобода – гореща вода под Северна София

Едно от най-любопитните находища е „София-Свобода“ в северната част на града.

Водата там достига температура около 48°C според утвърдените ресурси, а при отделно водовземно съоръжение е измервана температура около 53°C.

Находището е свързано с дълбоки сондажи в района на ж.к. „Свобода“.

За разлика от Центъра, Банкя или Панчарево обаче тук няма обществена минерална баня, която да направи ресурса видим за софиянци.

Това е един от най-ясните примери за „невидимата“ минерална София – гореща вода съществува под квартала, но практически отсъства от градския живот.

Надежда и Лозенец – минерални находища под градските квартали

Официалният списък на минералните находища включва и „София-Надежда“ и „София-Лозенец“.

Те рядко присъстват в ежедневния разговор за минералните богатства на столицата именно защото около тях няма разпознаваеми обществени бани като тези в Центъра, Горна баня или Княжево.

Съществуването им обаче показва колко широко е разпространен хидротермалният ресурс под самия град.

Казичене – тук е една от най-горещите води

Източната част на Софийското поле крие още по-впечатляващ ресурс.

Участък „Казичене“ на находището „Казичене–Равно поле“ е предоставен за управление на Столична община.

Температурата на водата в различните водоносни хоризонти е приблизително между 47 и 78°C. При сондаж Р-1хг е установена вода с температура 78,4°C.

Утвърденият ресурс на участъка е около 5,48 литра в секунда.

Част от водата се използва за плувен басейн, но значителен ресурс остава свободен.

При такива температури възможностите далеч не се ограничават до къпане. Горещата вода може да има значение и като източник на геотермална енергия.

Долни Богров – баня има, но не работи

Още един почти забравен минерален адрес е Долни Богров.

Там минералната вода е с температура около 48–49°C. Съществува и стара минерална баня, но тя не функционира.

Сградата е в лошо състояние, а намиращият се наблизо басейн, който в миналото е използвал минерална вода, също не изпълнява старото си предназначение.

Така Долни Богров събира на едно място двата проблема на минерална София – наличен природен ресурс и загубена инфраструктура за неговото използване.

Чепинци и Световрачене – още две точки на картата

В актуалните общински документи Чепинци и Световрачене също са сред познатите водоизточници в Софийския хидротермален басейн.

За масовия софиянец тези места практически не съществуват върху минералната карта на града.

Именно това показва колко подвеждащо е минералните богатства на София да се разглеждат само през историческите бани.

Подземният ресурс е значително по-широко разпространен.

И не става дума само за минерални басейни

Голямата възможност пред София не е просто да възстанови няколко стари бани.

Минералната вода може да се използва за балнеология и рехабилитация, обществени басейни, спорт и отдих, туризъм, отопление на сгради и други приложения на геотермалната енергия.

Общинската стратегия разглежда именно подобно комплексно използване на хидротермалните ресурси.

Оценката за 48–50 MW геотермална топлинна мощност показва, че подземната вода трябва да бъде разглеждана не само като културно-историческо наследство, а и като енергиен ресурс.

Осем находища са предоставени на Столична община

Още през 2011 г. държавата предоставя безвъзмездно за управление на Столична община осем находища:

„София-Център“, „София-Лозенец“, „София-Овча купел“, „София-Баталова воденица“, „София-Надежда“, „София-Свобода“, „София-Панчарево“ и „София-Железница“.

Срокът е 25 години.

Отделно от тях минералната карта включва държавни находища като Банкя, Горна баня и Княжево, както и други находища и участъци, част от които впоследствие също са предоставяни за управление.

Така въпросът вече не е дали София има минерална вода.

Тя има.

Въпросът е какво прави с нея.

От град на минералните бани към град върху минерална вода

София е израснала около топлите си извори. Дори античната Сердика дължи част от развитието си именно на тях.

Днес столицата има музеи в бивши бани, затворени исторически къпални, възстановяващи се минерални комплекси, обществени чешми, отделни басейни – и огромен ресурс под земята, който остава слабо използван.

Разликата между оценения потенциал от около 500 литра в секунда и реалното използване показва мащаба на пропуснатата възможност.

София няма нужда да открива минералното си богатство.

То вече е под краката ни.

Предизвикателството е да бъде превърнато в работеща част от града – така, както минералната вода е била част от живота на София столетия наред.