Бездомен психичноболен мъж на 48 години се настани в III Диагностично-консултативен център в центъра на София, на ул. Искър, оплакаха се лекарите от болницата. Мъжът използва сградата за подслон, хранене и лична хигиена, а нерядко проявява и агресия към пациентите и служителите на здравното заведение.
„Това е лечебно заведение, което се обитава от един 48-годишен бездомен мъж, който за съжаление е психично болен. Той не е виновен за състоянието си, но ние вече 10 години не можем да се справим с този проблем“, оплака се пред Нова телевизия управителят на лечебното заведение д-р Валентина Христова.
Мъжът редовно влиза в сградата, обикаля кабинетите и притеснява персонала и пациентите, разказа д-р Христова. Най-често търси пари или храна, но поведението му нерядко е непредвидимо и агресивно. „Започва да тропа по всички врати. Ходи от кабинет на кабинет, влиза при лекари и пациенти, настоява за пари за кафе или хляб. Най-тревожното е, че понякога става агресивен и хората се страхуват“, каза тя и даде пример със случай, при който мъжът е нахлул в кабинет по време на преглед на бременна жена.
„Пациентката изпадна в шок. Той влиза внезапно и започва агресивно да търси нещо. Това е риск както за пациентите, така и за служителите ни“, посочи тя. По думите ѝ, за съжаление, болницата не може да си позволи охрана, която да ограничава достъпа до кабинетите.
От болницата периодично подават сигнали към полицията, мъжът за кратко се извежда и настанява в психиатрично заведение, но след изписването му отново се връща в поликлиниката.
„След престоя му в психиатрия има подобрение, но то трае седмица-две. След това отново е на улицата, не приема лекарствата си и се връща тук“, обясни д-р Христова.
„Проблемът не е, че никой не прави нищо. Полицията, спешната помощ и психиатричните центрове реагират. Проблемът е, че няма къде този човек да бъде настанен дългосрочно и няма механизъм за устойчиво решение“, коментира общинският съветник Ваня Григорова.
Тя отбеляза, че институциите не бездействат, но възможностите им са ограничени заради недостига на места в психиатричните заведения и хроничното недофинансиране на сектора. Според нея решението изисква не само повече инвестиции в психиатричните заведения, но и развитие на социални услуги за хора с тежки психични заболявания, които остават без дом и подкрепа след лечението си.
Изпрати Новина

Сподели
Виж Резултатите