Баня Баши джамия

„Баня Баши“ е разположена в центъра на столицата и по-конкретно на бул. „Мария Луиза”. Идея и финансова помощ за изграждането на „Баня Баши: джамия оказва молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Това е и причината  в някои документи джамията да фигурира под името "Молла Ефенди" или "Кадъ Сейфуллах". Върху камък точно над вратата има написан с боя текст, който все още не е разчетен.

На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Непосредствено под него се разчита датата 974. Това става причина да се смята, че джамията е издигната през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.

Площад „Бански“ е един от най-старите в София. Около него е разположена сградата на Централните, на Централната баня, както и едни от най-големите пазари. На него е построена и джамията „Баня Баши“.

Основното тяло на джамията има четириъгълна форма. Между четирите кубета по ъглите се издига централното кубе и минарето. Tетимме се нарича пристройката, разположена в предната част, която има три малки кубета.

Известно е, че джамията е била построена в чест на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Джамията Баня баши отразява османската архитектурна специфика от 16 век. Тя получава уникалното си име заради старата баня, която е била разположена близо до храма.

Интересното при джамията „Баня баши“ е наличието на редица елементи, които откриваме във византийския стил на „Света София“ в Истанбул. Стените са изградени от тухли. На четирите ъгъла на джамията са разположени малки кули, притежаващи подпорни съоръжения, подобно на джамията Макбул Ибрахим паша в Разград.  От дялан камък са направени стените на залата за молитви. Колоните са изработени от монолитен къс. Над входа има каменна арка.

Централният купол е обсипан с оловни пластини, а вътрешността на храма е на две нива. Във второто ниво достът имали жените.  Още в самото начало храмът е представлявал красива архитектурна ценност и е очаровал гостите на града. Определено  се е различавал значително от останалите молитвени храмове. Архитект на джамията е небезизвестният Синан.

В джамията на няколко пъти са извършвани ремонти и реставрации. Последно такъв е правен в началото на ХХ век, а средства за него предоставя посланика на Турция Фехти бей. Днес храмът продължава да се използва по предназначение. Петъчните молитви се събира над 700 вярващи, а по празниците нарастват многократно.

За джамията съществуват множество интересни и загадъчни истории за вампири и странни духове, останали още от римско време.

Галерия

За контакти

• languageСофия
• placeСофия, бул. „княгиня Мария Луиза“ 18