Боянска църква

Боянската църква се намира в столичния квартала „Бояна“. Не случайно тя е един от културните символи на страната. Средновековният храм се нарича „Св.св. Никола и Пантелеймон“, но е по-известен като Боянската църква.

Малка кръстокуполна църква е била построена в края на 10 и началото на 11 век. Местният феодал я разширява през 13 век като на долния етаж е направена крипта, а горния станал параклис. Фасадата на църквата е от бял камък, червена тухла и цветни глазирани „чашки“. Прилича много на храмовете от средновековието в Несебър, Охрид и Търново. През 19 век е строена третата част на църквата.

След Освобождението се прокрадва идеята църквата да се събори, за да се построи нова на нейно място, но царица Елеонора, съпругата на Фердинанд, успява да предотврати това. През 1917 г. Елеонора е погребана до южната страна на църквата.

Храмът притежава уникални стенописи. Най-старите са от 11-12 век. 240 са от 1259 г, които са известни в цял свят като стенописите на Боянския майстор. Поразява индивидуалността, реализма и психологизма, с които са изографисани севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и царското семейство Константин Асен и Ирина.

Образите на светците са изпълнени с живот, а изрисувания Христос като старец с бяла брада е уникално по рода си. В църквата се намира и първият портрет на българския светец Иван Рилски.

През 1912 г. започва реставрация на храма, преминавайки през няколко етапа, в 2006г е окончателно завършена. В църквата през 1845 г. е намерен ценния Боянския поменик на българските царе и Боянското евангелие. Боянският псалтир от XIII в. пък е открит през 1981 г. отново в храма.

От 2003 г. Боянската църква е филиал на НИМ.