Борисовата градина

Борисовата градина заема площ от 3.02 кв.км. в сърцето на София. Тя е признат паметник на парковото и градинско изкуство. Това е любимо място за разходка и отдих на столичани.

През 1879 г. теренът, на който в момента се намира Борисовата градина е определена за гробище. Преди това, на него се намирал турски военен полигон. Решение за създаване на парка се взима през 1882 г. В началото идеята е била да бъде направен разсадник. Пипиниерата трябвало да доставя на градините храсти, дървета и цветя. Задачата да осъществи плана за разсадника е възложена на швейцареца Даниел Неф, който би  градинар на румънския царски двор.

В началото се засаждат 10 000 фиданки. Две години по-късно Неф засажда акации и цветя. Обособява входа на градината от страната на Цариградско шосе. Разсадникът се разраства до 14 000 кв.м. Оформя се и езеро, в което плуват риби и патици.

Цветарниците, разположени до къщата на градинаря, се ползвали не само за снабдяване с разсад за цветя, но и като градина. През 1889 г. е създадено и Голямото езеро. През 1888 г. по препоръка на княз Фердинанд голяма част от акациевите дървета се заменят с дъб, явор, ясен, бреза и др. Много от дъбовете са пренесени от гората в Лозенец. През годините непрекъснато се обогатява разнообразието на дървесни видове в градината. През 1892 г. започва изграждането на  Астрономическа обсерватория на Софийския университет.

През 1899 г. Голямото езеро се именува „Ариана“. Разширява се и се реконструира. През годините в езерото се обособява остров, на който разполагат Казино. Градината с цветята се разширява. Появява се нови алеи не само за пешеходци, но и за велосипедисти и конници. Сегашното Езеро с лилиите, в началото е било Рибно.

През 1906 г. градинар в градината става Йосиф Фрай, който обожава цветята. Той разширява градината още с нови алеи. Създава Розариума, а градината става домакин на ежегодни изложби на цветя.

През 1920 г започва поставянето на бюстове на известни българи, първият от които е на Иван Вазов. През 1924 г. теренът, който се намирал в западната част на градината е даден на спортен клуб „Левски“. Днес там е Националния стадион, построен с доброволен труд през 1926 г. През 1928 г, в градината се прави Колодрум без аналог в Европа. През 1930 г е готов и стадион „Юнак‘. През 1937 г. се изгражда къпалня Княгиня Мария Луиза.  

След 9 септември 1944 г. Борисовата градина е преименувана в „Парк на свободата“. Изгражда се алпинеума, Братската могила, първата телевизионна кула в страната, разширява се националния стадион. През 1992 г. градината връща старото си име – Борисова градина.

Галерия

За контакти

• languageСофия