Най-добрите места за забавления в София с цени, снимки, местоположение.
В началото на 1904 г. д-р Иван Д. Шишманов, министър на просвещението тогава, издава заповед за назначение на Илия Миларов, управител на Народна драматическа трупа „Сълза и смях“, за „Интендант“. Така се поставя началото на Народния театър. През пролетта, същата година, трупата се нарича Български народен театър. В периода 1906-1952 г. се нарича Народен театър. След това, в продължение на 10 години носи името Народен театър „Кръстьо Сарафов“. През 1962 получава името Народен театър „Иван Вазов“.
Докато се изгражда сградата на Народния театър, трупата играе пиесите си в читалище „Славянска беседа”. Едни от основателите й са артистите Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров и др. В трупата е поканен Йозеф Шмаха, известен чешки артист, който о-късно се превръща в главен режисьор и артистичен директор на театъра.
Започват да се поставят пиеси на български писатели като Вазов, Страшимиров, Яворов и др.
Смъртта на Иван Вазов, през 1922 г, слага края на оформянето на Народния театър като главна културна институция на страната.
След пожара в сградата на театъра, за известно време трупата играе на сцени в провинцията, още същата година се връща и започва да изнася представленията си на сцената на „Свободен театър”.
Актьорската група в театъра винаги е била много силна. Тя се обновява през годините с млади таланти. На сцената и днес се играят шедьоври на българската и световна драматургия. Репертоарът на трупата с лекота се справя с пиеси от класическата и съвременната драматургия.
На сезон трупата осъществява средно по 8 премиери.