Новини от Stolica.bg
Изложба „Рицар в живота и науката” в историческия музей в София
Националният исторически музей отвори отново врати по случай Деня на народните будители - 1 ноември. Подготвена е специална изложба, посветена на Христо Вакарелски, който с право можем да наречем Будител. Христо Вакарелски - първият българин, удостоен с престижната Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“, съобщиха от историческия музей. Престижната Хердерова награда на първия българин, удостоен с това високо отличие, е централен експонат в изложбата „Рицар в живота и науката”, която може да разгледате в Националния исторически музей. Експозицията се организира по повод 125 години от рождението на големия български етнограф и фолклорист Христо Вакарелски (1896-1979), който получава наградата през 1965 г., връчена му на специална церемония в Университета на Виена. В изложбата „Рицар в живота и науката” са включени документи, снимки, ордени, медали, книги и картини, лични вещи на Христо Вакарелски, много от които се показват за пръв път. Това е представителна част от голямото дарение, което през 1996 г. правят на Националния исторически музей неговият син Тома Вакарелски и дъщерята на учения Донка Вакарелска-Чобанска. Експозицията отразява многостранната и изключително плодотворна дейност на Христо Вакарелски в областта на етнографията и фолклористиката, теренните му и научни проучвания, високото международно признание, заслугите му като музеен деец и директор на Етнографския музей в Скопие и на Народния етнографски музей в София. Неговият принос за създаване задругата на майсторите, широките му контакти със световно признати чужди учени и български колеги, с които води обширна и дългогодишна кореспонденция, често оказвайки им безкористна и неоценима помощ в областта на етнографията. Заради това писателят Николай Хайтов го нарича „рицар в живота и науката”. Посетителите ще могат да проследят неговия път към и през етнографията, да се запознаят със семейната му среда. Изложбата се реализира с партньорството на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Анна Федорова и маестро Емил Табаков гостуват на Софийската филхармония
На 4 ноември маестро Емил Табаков се завръща на сцената на зала "България" с програма, включваща Осма симфония на Дворжак и Концерт за пиано и оркестър №3 от Сергей Рахманинов. Солист на вечерта е изключителната пианистка Анна Федорова - „Красива, поетична, деликатна и динамична“ (списание Luister), съобщиха от Софийската филхармония. Анна Федорова е една от водещите млади пианистки в света. От ранна възраст тя демонстрира вродена музикална зрялост и изключителни технически способности. Нейната международна концертна кариера тръгва нагоре още като дете и публиката по целия свят е „изненадана и изумена“ от дълбочината и силата на нейния музикален израз. С над 33 милиона гледания записът на Анна на живо на Втория концерт за пиано на Рахманинов в Кралския Концертгебау се превърна в най-гледания класически концерт в Youtube и е високо оценен от много известни музиканти. Анна свири в най-престижните концертни зали на Европа, Северна и Южна Америка и Азия, включително Концертгебау, Карнеги Хол, Роял Фестивал Хол, Елисейски театър в Париж, Тонхале, Цюрих, Паласио де Белас Артес в Мексико, Театро Колон в Буенос Айрес, Louis Vuitton в Париж, Варшавската филхармония, Филхармонията в Гданск, Музеят на изкуството в Тел Авив и много други. С огромния си концертен репертоар, тя си партнира с оркестри като Кралската филхармония (Лондон), Хонконгски филхармоничен оркестър, Симфоничните оркестри на Далас, Киото, Симфоничния оркестър на Йомиури Нипон и Оркестър на Новия град в Токио (Япония), Холандската филхармония, Израелския камерен оркестър и др. За Channel Classic Федорова записва множество дискове с творби на Рахманинов, Брамс, Лист, Мусоргски и Шопен. В началото на 2021 г. излезе нов документален филм за Рахманинов „Rachmaninoff revisited”, където Анна Федорова е представена заедно с други топ пианисти като: Ефим Бронфман, Михаил Плетньов, Денис Мацуев, Бари Дъглас, Александър Кобрин и Олга Керн. Музикант с доказан авторитет, маестро Табаков е определян в европейската преса като диригент с „елегантен жест, способен да предаде максимално точно съдържанието на партитурата”. Изявява се на сцените на четири континента – Европа, Америка, Азия, Австралия. Дирижира симфонични оркестри в Япония, САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Бразилия, Южна Африка, десетки оркестри в Европа - френски, руски, италиански, немски; Филхармония „Джордже Енеску” - Букурещ, Македонската филхармония - Скопие, Атинския филхармоничен оркестър, Държавния симфоничен оркестър на Истанбул, Симфоничния оркестър „Борусан” - Истанбул, Президентския симфоничен оркестър на Анкара, дирижира оперни спектакли в Театър „Ла Фениче” – Венеция. Реализира записите и издаването на близо 50 произведения за български и чужди звукозаписни фирми. Репертоарът му включва над 300 симфонични и оперни творби от всички епохи, на съвременна и най-нова музика. Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим. До 22 ноември всички билети за концертите на Софийската филхармония се предлагат с 50% намаление.
Александра Жекова откри изложба на прадядо си в София
Откриха изложбата „Избрани творби от частни колекции“ /1909 - 1986/ на художника Проф. Панайот Панайотов. Ретроспективната изложба на художника Проф. Панайот Панайотов „Избрани творби от частни колекции“ /1909-1986/, спомен за личността и неговото творчество предизвика огромен интерес при официалното откриване в Галерия Vivacom Art Hall Оборище 5, съобщиха от галерията. „Повече от 30 год. не е правена изложба на баща ми в София, а извън – преди 2 год. в Ямбол в галерия “Жорж Папазов”. Основен акцент е автопортрет на художника (1940 г.) и знаковия портрет на патриарх Максим (1975 г. - собственост на Троянския манастир)“, заяви първородния син на Проф. Панайотов - Михаил Михалев при откриването. „Изложените платна показват всички жанрове, в които е творил художникът - портрет, пейзаж, натюрморт и фигурална композиция. Експозицията включва пейзаж “Кошари край Созопол”, „Созопол“, „Италиански пейзаж“, „Натюрморт с гъби, „Риби“, коне и др.“, подчерта кураторът Божана Жекова, внучка на проф. Панайот Панайотов (дъщеря на Панайот Панайотов - “Пането”). На откриването присъстваха най-голямата ни звезда в сноуборда - Александра Жекова, която е правнучка на Проф. Панайотов, културни дейци, бизнесмени, известни личности, журналисти и много гости.
Продължават срещите без раздяла „Кристо и Жан-Клод”
Продължават специалните събития от културно-образователната програма, част от проекта на Столична община „Кристо и Жан-Клод: Срещи без раздяла“. На 2 ноември е следващият тур в изложбата в Софийска градска художествена галерия Sofia City Art Gallery „Кристо и Жан-Клод. Живот=Творби=Проекти“, който е специално за хора в пенсионна възраст. Включването в събитието е с предварително записване на телефон 02 987 2181, а капацитетът е 10 души. Турът е част от програмата „Гледане с разбиране“, създадена от Art Affairs and Documents Foundation и Goethe-Institut Bulgarien.
Софийският университет представя сборник на катедра „Икономика“
На 4 ноември от 18 часа онлайн ще бъде представен сборникът със студентски разработки „Актуални предизвикателства пред българската икономика“. В сборника са включени материали на студенти – бакалаври и магистри – от Стопанския факултет, които правят анализ и оценка на актуални въпроси от развитието на българската икономика в условията на пандемията от COVID-19, както и на предизвикателствата и потенциалните възможности от присъединяването на България към еврозоната, съобщиха от Стопанския факултет на Софийския университет. Студентското издание е посветено на предстоящия през 2022 г. 120-годишен юбилей на катедра „Икономика“. Това е едно от първите събития, с което искаме да подчертаем водещото място на нашите студенти в академичния живот на факултета и катедрата. Сборникът със студентски разработки успешно представя връзката между съвременните измерения на икономическото развитие и вече дългогодишния опит и традиции на Стопанския факултет в преподаването на икономическа теория.
Раздават наградите "Перото" в София
На 2 ноември от 18:00 часа ще се състои церемонията по раздаване на тазгодишните награди "Перото". Награди „Перото” на Националния център за книгата се връчват на творци – писатели, преводачи, специалисти и изследователи, с принос към развитието на съвременния български литературен контекст. Организирани са в шест категории: проза, поезия, детска литература, дебют, превод от български на чужд език, както и за цялостен принос към българската литература, съобщават от НДК. Съгласно новите противоепидемични мерки достъпът до събитието ще се извършва с представяне на входа на зелен сертификат, получен чрез: ваксина за COVID-19, преболедуване, отрицателен PCR тест или бърз антигенен тест. Литературни награди „Перото“ се реализират с подкрепата на Министерство на културата.
Софийската опера с блестящи шедьоври в ноемврийската си програма
Ноември не е само капчици дъжд и мрачни следобеди. Софийската опера кани зрителите на оперни и балетни шедьоври, които ще донесат много цветно настроение и наситени емоции през месец ноември. Очаква ви премиера на операта "Ариадна на Наксос" по музика на Рихард Щраус и либрето на Хуго фон Хофманстал, Гала концерт по случай 85-годишнината на Никола Гюзелев и пъстра оперна и балетна програма. В репертоара за месец ноември в Голямата зрителна зала и спектаклите за младата публика са включени „Кристална лира”, „Селска чест”, „Лебедово езеро”, „Зорба гъркът”, „Кармина Бурана” и др.
Премиера на български мюзикъл в столичния Музикален театър
Първата премиера за новия сезон на Музикалния театър - българският мюзикъл "Ухание на пури и джаз" по "Великият Гетсби" на Фицджералд и Сонетите на Шекспир се състоя в Музикалния театър. Режисьор и автор на либретото е Бойко Илиев, композитор - Сашо Младенов. Това е пети мюзикъл на сцената на Музикалния театър след култовите заглавия на театъра „Исус Христос Суперзвезда”, ”Зоро”, ”Чикаго” и други, които поставя Илиев, съобщиха от Музикалния театър. „Обичам да се връщам в Музикалния театър, защото той има капацитета да създава мюзикъли – такъв капацитет, какъвто дори няма и на Бродуей и на Уест Енд. Благодарен съм, че е възможно да се състои тази симбиоза между солистите, хора, балета и оркестъра, за да може да се направи този синтетичен жанр, какъвто е мюзикълът” – казва Бойко Илиев. Точно сто години след написването на романа темите в него кореспондират с днешната действителност, убеден е режисьорът. „Времената се повтарят, като че ли се опитваме отново да се родим. Аз се опирам на мечтата на Гетсби за любов, за връщане на времето, за отиване в едни като че ли нереални измерения, но толкова истински за човека. Така че времето, в което създавахме мюзикъла, ни накара да го мислим като по-необходим и все повече искаме да се случи, въпреки ситуацията,в която го правим” – убеден е Илиев. Композиторът Сашо Младенов определя музиката в „Ухание на пури и джаз” като джазов рокендрол. В нея има и много други елементи като латино ритми, типичен филмов холивудски звук, дори и предкласика. Оркестърът е своеобразен главен герой в спектакъла, заради постоянните партита, които се случват, и неслучайно е разположен на сцената. Музикален ръководител на спектакъла е Юли Дамянов, диригент-постановчик – Огнян Митонов, хореограф - Татяна Янева,сценограф – Георги Златанов, художник-постановчик на костюмите – Исидора Молес, хормайстор – Людмил Горчев.
В столично читалище прожектират филм по повод Деня на бесарабските българи
Район „Младост“ организира празничен концерт по повод Деня на бесарабските българи на 29 октомври. В петък, на 30 октомври от 13:00ч. ще се прожектира филмът “Бесарабски мечти” с режисьор Ефемия Фард в читалище “Джон Атанасов”. Входът е свободен. Събитието ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.
Изложба на Васил Симитчиев в Националната галерия в София
Националната галерия представя изложба на Васил Симитчиев от 4 ноември 2021 до 23 януари 2022, съобщиха от галерията. С изложбата в Квадрат 500 – селекция от знакови произведения и нови проекти, Васил Симитчиев се завръща с цялата мощ на своите артистични открития, с резултатите от своя дълъг път в съвременната култура. Куратор на проекта е Иво Милев. По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров в средата на 1970-те на младия скулптор Васил Симитчиев е възложено да създаде бронзовите венци около саркофага. Наградата за тази престижна поръчка е международен паспорт, с който художникът успява да напусне страната и … да стане “невъзвращенец” и да се установи в Швеция. Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, “се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас”, пише за него изтъкнатият шведски художествен критик Дан Йонсон. “След мащабите на Кристо няма друг българин с тази решителност, глобална артистична визия и творчески размах”, казва за него в България проф. Станислав Памукчиев. Мащабните проекти, реализирани в Швеция, стоят винаги в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от причините някои от идеите да останат само върху белия лист. Така например, в разгара на Студената война Симитчиев предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде разменен с трева от моравата пред Белия дом. Идея, която, разбира се, остава нереализирана, сблъсквайки се с непреодолима политическа воля. Или проектът за “свързване” на Дания с Швеция чрез музикално произведение, чиято партитура е създадена по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са вече свързани чрез бруталната сила на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или “консервацията” на мавзолея в София, сблъскала се с нетърпимостта към миналото… Или старателно подготвеният и добре изчислен проект за преместване на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския дворец в Стокхолм… Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както сам казва - веднъж осъществени, те губят половината от своята сила. Някои от най-ранните му, но най-издържани експерименти са в тази посока -проектите за водни басейни, осъществени на различни места в края на 1970-те. Двата най-големи са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.
Демонстрират машинно гласуване в кв. „Надежда” в София
Демонстрация на гласуване със специализирано устройство за машинно гласуване във връзка с предстоящите избори за президент и вицепрезидент, и Народно събрание ще се състои на 4 ноември (четвъртък) – от 10.00ч. до 13.00ч. на Метростанция „Надежда“. Район „Надежда” оповестява и другите дати, на които ще се проведат демонстрации. На 5 ноември (петък) – от 13.00 ч. до 16.00ч. на Метростанция „Надежда“. На 8 ноември (понеделник) – от 10.00ч. до 13.00ч. във фоайето на административната сграда на район "Надежда" на ул. "Кирил Дрангов" №55. На 9 ноември (вторник) – от 13.00 ч. до 16.00ч. във фоайето на административната сграда на район "Надежда" на ул. "Кирил Дрангов"№ 55. Избирателите ще имат възможност да се запознаят с машината, да извършат пробно гласуване, да получат информация и пълно съдействие от представител на Районна администрация „Надежда“. Демонстрациите са част от кампания за реализиране на пробни гласувания чрез специализирани устройства за машинно гласуване (СУЕМГ), организирана от Централната избирателна комисия (ЦИК).
Ударно текат ремонти в столичния район „Кремиковци”
Завърши ремонтът на пътната алея в близост до детската площадка и селската чешма в гр. Бухово, район Кремиковци. След реализацията й значително ще се подобри средата след като се намали вдигането на прах и отделянето на фини прахови частици. Цялостно е преасфалтирана ул.”4-та” в кв. Враждебна, от номер 20 към бул. ”Ботевградско шосе”. Ударно тече и реновирането на площадното пространство в кв. Ботунец, съобщават още от районната администрация. Приключи ремонтът и на участъци от ул. 36, ул. 37, ул. 38, ул. 39 в с. Долни Богров.
Кръщават улица в столичния „Манастирски ливади” на Боян Петров
Улица в столичния квартал „Манастирски ливади” ще бъде кръстена на българския алпинист Боян Петров. През 2018 г. българският алпинист Боян Петров завинаги остана в Хималаите, където се опита да покори 8 хилядния връх Шиша Пангма. За да го помним винаги, през март общината иска разрешение от сестрата на Боян Петров част от улица „Костенски водопад” в квартал „Манастирски ливади” да бъде прекръстена на него. „Беше ми подметнато, но аз не можех да повярвам, защото да кръстиш улица на даден човек е голяма заслуга”, казва сестрата на Боян, цитирана от NOVA. Съгласява се, въпреки че много добре знае как би реагирал той. „Щеше да бъде много поласкан, но щяха да се водят големи дебати”, казва тя. Идеята за името се появява още през 2018-та. Тогава жители на квартала правят анкета в търсене на име. И решават - ще се казва Боян Петров. Изборът на мястото не е случаен. „Тази улица е невероятна, където има любимата Витоша на Боян, ще минава през парк, дори пешеходна зона ще има”, казва инж. Христо Вълчанов – зам.-кмет на район „Триадица”. Окончателното решение за името ще вземе общинският съвет на 11 ноември. Улицата все още няма акт 16.
Зрители от цяла София идват в театъра на „Красна поляна“
„Ателие 313“ е експериментален театър. Създаден е през 1989 година от актьора Рашко Младенов като студийна формация, експериментираща със синтеза на музикално-сценичните изкуства – танцов и музикален театър, пантомима, опера. Артистите в него не получават заплати от държавата. Издържат се от проекти и продажба на билети. „Всеки от нас в театъра изпълнява по няколко функции – разказа пред БНР Петър Пашов, директорът на театъра от 1992 година. – Важното е, че засега успяваме да запазим това пространство за безкомпромисни опити.“ Играят се куклени представления и за деца, и за възрастни. Напоследък приятно се е завишил интересът към вечерните представления. „Идват зрители от цяла София. Последната година беше доста силна по отношение на участия във фестивали и награди“, допълва Пашов. Сред последните успешни спектакли са „Лукчо” (награда за мъжка роля за Ахмет Исмаил, Богдан Бухалов и Калин Зафиров и награда за женска роля за Мелин Ердинч от Международния куклено-театрален фестивал "Пиеро" Стара Загора 2021) и „Пиано на луната“ („Икар“ 2021 на Съюза на артистите в България за индивидуално постижение в кукленото изкуство за Петър Пашов и номинация за 2021 за най-добър куклен спектакъл).
Проблемите със зелените сертификати са технически
Зеленият сертификат не съществува от няколко дни, съществува от доста време. В момента проблемите са по-скоро технически, тъй като част от данните са пропуснати да бъдат въведени или са въведени грешно. Това заяви д-р Ирина Гайтаневска, директор на дирекция "Надзор на заразните болести" в СРЗИ пред бТВ. Д-р Гайтаневска каза, че ако зеленият сертификат на някого е изтекъл, никой не може да го издаде повторно, но ако човек е преболедувал COVID-19 в рамките на последната година, системата автоматично генерира документа и не би следвало да има проблем с него, без значение колко пъти се е заразило лицето. Тя коментира и сигналите на зрители, че не могат да получат своя сертификат с антигенен тест преди 1 декември 2020 г., като отново каза, че най-вероятно става въпрос за технически проблем. В момента СРЗИ продължава да извършва проверки, заедно с органите на МВР, като наблюденията на здравната инспекция са, че мерките срещу COVID-19 се спазват. "Не може до всеки човек да има един полицай, един инспектор и един лекар, така че мерките са лична отговорност", смята д-р Гайтаневска.
