Другите столичани: София през погледа на Добромир ...

В тази поредица ще се опитаме да представим София през погледа на хората, дошли от другаде, но останали и приели столицата като свой дом. Ще се опитаме да видим града такъв, какъвто го виждат те, ще научим кои са любимите им места, какво биха променили.

Днес ви покажем София през очите на Добромир Банев – поет, писател, публицист и юрист. Банев определя себе си като „здраво стъпил на земята романтик“. В текстовете му винаги намираме една леко носталгична, но неизменно романтична и искрена любов, което го превръща в любимец на пубиката. Освен поетичния поглед, той има и сериозна гражданска позиция, вълнува се от проблемите на града и от всичко, което се случва в него. Той е от хората, които имат усет към красивото и към детайла, към историческата стойност и към изкуството, затова отдавна и дълбоко и влюбен в столицата, с всичките ѝ "трески за дялане".

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

От 18-годишен, като броим и двете години казарма, защото служих във „Враня“. Веднага след това започнах да уча право в СУ „Климент Охридски“. След завършването започнах работа в една от големите адвокатски кантори, като междувременно пишех за вестници и списания, стиховете си, разказите, не на последно място – и текстовете за поп музика. По-скоро е стечение на обстоятелства, че останах да живея в София, но от родния Ловеч едва ли щях да имам възможност да постигна това, което имам вече зад гърба си като творческа биография.

По какво София прилича на родния Ви град?

Двата града не си приличат по нищо, като изключим крайните панелни квартали, каквито има във всички останали градове на страната.

По какво се различава?

Ловеч е китен малък и спокоен град, а София е шумна и мръсна. Въпреки това я обичам, тя е моят дом.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

Искам да виждам зелени дървета в тих вътрешен двор, но за съжаление виждам кооперацията отсреща. Борово е свръх застроен квартал, но какво да се прави…

Кои са любимите Ви места в града?

Обичам изтърканите стълби на ул. Будапеща, под „Къщата с часовника“. Наричам това място „Софийски Монмартър“. Харесвам да се разхождам в района на „Докторската градина“, а почти всеки уикенд се разхождам на Витоша. Обичам природата, опитвам се да наваксвам липсата ѝ в големия град.

Какво липсва на столицата, според Вас?

Липсват ужасно много неща – хубави тротоари, паркинги, хигиената е под всякакво ниво. Липсват съвременни форми за представяне на изкуството във всякакъв аспект. Обичам да се наслаждавам на авангардни дизайни и интересни арт инсталации, защото провокират, действат ми вдъхновяващо. Липсва и един голям лунапарк, в който децата да имат възможност да се забавляват, забравяйки поне за малко телефоните си.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Абсолютно всичко, което вече уж бе обект на ремонт – от „Витошка“ до нелепия вид на ул. „Съборна“.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Възможността да се социализираш. Предлага много ресторанти, барове, кина, театри – все неща, с каквито един малък град не може да се похвали.

Кой е най-големият недостатък на София?

Че няма голяма река. Да, имаме си планина, но водата винаги придава един особен чар на големия град.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Не, хората са си хора. Както се казва, може да си роден на жълтите павета, и пак да ти липсват интелект и възпитание. Важно е да бъдем добри. Живеем на една и съща планета, така че сме свързани и трябва да се обичаме, независимо какво място е записано в актовете ни за раждане.