Другите столичани: София през погледа на Гергана Д...

В тази рубрика ще се опитаме да представим София през погледа на хората, дошли от другаде, но останали и приели столицата като свой дом. Ще се опитаме да видим града такъв, какъвто го виждат те, ще научим кои са любимите им места, какво биха променили.

Гергана Добрева е лицето, гласът и провокативните текстове в популярния дует Ша-ша. Завършила е поп и джаз пеене в класа на доцент Ангел Заберски в столичния Нов Български Университет. Гергана е родена в Стара Загора, но отдавна е приела улица "Пиротска" - една от най-старите софийски улици, за свой дом.
"Ако не бях артист в тоя живот, въобще не знам как щях да го играя", казва за себе си тя. Преди да се роди синът ѝ, тя е музикант, който редува пътища, концерти, репетиции и участия почти 24 часа в денонощие. Сега освен, че е музикант на пълен работен ден, тя е и майка, която успешно се е преборила с безумната инфраструктура и система за грижа за децата в столицата. Музиката е животът на Гергана, но дали намира верните тонове в столицата, ще научим от самата нея.

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

Живея в София от 2000-та година. Дойдох да уча поп и джаз пеене в Нов Български Университет. Столицата е градът в България, който ми дава най-много възможности да се издържам от музикантската си професия. Връзки, контакти, приятели в последствие. Избрах да остана в България, затова столицата е най-приемливия вариант за моята работа. Често обаче ми се иска да живея там, където съм родена, или на място с повече природа. Само че, за съжаление, културния живот е твърде централизиран и нямам възможности за момента.

По какво София прилича на родния Ви град?

Хората от родните ни градове са в София - тези които не избягаха в чужбина. Аз живея на „Пиротска“ от осем години. Тук все още е запазен частично кварталният дух, обикновените съседски отношения.

По какво се различава?

Твърде много хора, твърде много бързане. Контактите със съседите са рядкост. Хората по-рядко са усмихнати и приветливи в ежедневието си. Мръсно и тясно е, няма място за децата ни.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

Аз имам късмета все още да виждам градината на къщата, в която живея, но тя е стара, а кварталът се презастроява. Вероятно скоро ще я съборят и градината ще се превърне в осем етажна кооперация с подземни гаражи. Никак не ми харесва изгледът от прозорците в квартал „Витоша“ например. Искам да виждам Дървета, Небе и цветя. Искам да чувам птици.

Кои са любимите Ви места в града?

Парковете и центъра на София.

Какво липсва на столицата, според Вас?

Липсва ѝ да е поддържана, да има свестни тротоари, да се стегнат хубавите и стари сгради. Липсва регуация на безразборното строене. Липсват и детски градини, и места за игра на децата в кварталите. Липсва въздух. Липсват и читави велоалеи. Липсват ѝ цветя.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Бих запазила и реставрирала старите сгради по центъра. Бих превърнала Пиротска в туристическа улица.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Хората търсят онази оживеност или анонимност, която техният роден град не им дава, търсят възможности за образование и работа.Търсят нощен живот, който в другите градове на България е на изчезване. В същото време, много хора не биха напуснали родния си дом и родителите си, ако имаха доходи на мястото където са родени. Това е много тъжно.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Има разлика в начина на живот. Хората от столицата не са задължително аристократи, има голяма селяния местно производство. Липсата на активен културен живот в провинцията за мен е много сериозен проблем, от което вече се виждат дългосрочни негативни ефекти. Емиграцията на по-алтернативната и прогресивна част от младите в София или чужбина доведе до едно застаряване на интелигенцията, самотно съществуване, вбитовяване и чалгизация на по-младите в останалите части на страната. В същото време, наред с препълването на по-големите градове, наблюдаваме разрастване на малцинствените групи, живеещи в крайна бедност и необразованост, което е и предпоставка за висока престъпност в селата и малките градове. Всичко това прави още по-трудни усилията на хората да живеят в родните си домове.