Другите столичани: София през погледа на Вида Пиронкова

В тази рубрика ще се опитаме да представим София през погледа на хората, дошли от другаде, но останали и приели столицата като свой дом. Ще се опитаме да видим града такъв, какъвто го виждат те, ще научим кои са любимите им места, какво биха променили.

Не е лесно да бъде представена накратко една толкова цветна и многостранна личност като Вида Пиронкова. Родена е в Пловдив, в голямото семейство на големия художник Енчо Пиронков, наследила неговият артистичен талант и усет към красивото. Вида е артист във всичко, което прави – от събуждането сутрин, през композирането и писането на текстове, през подробностите, като подреждането на маса за обяд или ваза с цветя, до късните концерти вечер. Освен музиката, с която се занимава от дете, тя е и художник, скулптор, приложник, създател на уникални бижута, автор на текстове, поет, разказвач. Можем да я намерим във всяка сфера на изкуството, защото „когато си артист, това е твоят живот и същност, и трябва да си личи по всичко, което правиш“, казва тя. Като всеки човек на изкуството, тя е особено чувствителна към съотношението между ред и хаос, към дребните неща, които определят деня на едно „градско момиче“. За да бъде всичко в ред, според Вида, трябва да е много – и красотата, и любовта, и зеленината, и искреността в отношенията. Такава е Вида Пиронкова, а какво от всичко това среща по улиците на столицата, ще разберем от самата нея.

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

От 1977 година, а това реално погледнато е от миналия век! Родителите ми я избират и се преселваме от красивия и вечен Пловдив тук. Като дете роптаех много, защото царският живот, който водехме в Пловдив, бе несравним с този в София. Дори и само от архитектурен или градоустройствен план, камо ли от културен. От „Пъпа на вселената“, където живеехме, до Тримонциум, се преселихме в най-елитния и скъп квартал в София, но на половин час път и лашкане с трамвай или автобус до централната част на столицата, което „уби“ всичко детско в мен, особено когато трябваше да ходя до Музикалното училище всеки ден, а понякога и по два пъти дневно. Но София стана мой дом и съдба. Животът така каза и нареди, без да ме пита искам или не.

По какво София прилича на родния Ви град?

По абсолютно нищо! Или може би единствено по това, че е древен и вечен град, все още някак успява да опази своите археологически ценности. Но Сердика е несравнима с Филипополис – градът, избран от Императорите за спирка за отдих по пътя към Мека. Древните са построили и са ни оставили толкова много артефакти!

По какво се различава?

По всичко. По шума, по френетичното бързане, на което се научих и сега ми е трудно да елиминирам, по това, че си почти анонимен сред стотиците хиляди придошли от всички краища на страната хора. По чувството, че не принадлежиш към някаква общност, по агорафобията, която ме обзема всеки път на улицата. По страха ми от движението и безбройните автомобилни катастрофи, отнемащи човешки животи. По това, че няма от кого да поискаш назаем щипка сол и коричка хляб, ако не ги намериш вкъщи. По отчуждеността, по нихилизма, по безхаберието, по нелюбовието ... да изброявам ли още? Къде остана човечността в малкия град и аромата на липите, детските игри досред нощите на улицата? Риторични въпроси, на които дори и аз избягвам да си отговарям, за да не ме сполети депресията.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин?

Липите на Градската градина в Пловдив, да усещам силният им аромат, чуруликането на птичките, пейките и разхождащите се спокойни и усмихнати хора, детските викове и глъч лятос.

Какво виждате в действителност?

Кестените с огромни корони и тълпи от хора, невероятна глъч и различна музика от уличните музиканти, които свирят почти денонощно и понякога е натоварващо, но пък съм част от мегаполиса. Много боклуци, небрежни и невъзпитани минувачи, повсеместна нелюбезност. Агресивност. Много бездомни клошари и ментално увредени хора, за които никой не се грижи. Богати витрини и бедни хора. Удобство и безпорядък. Изпочупени плочки и тротоари, огромни локви ...

Кои са любимите Ви места в града?

Градинката пред Народен театър „Иван Вазов“, площад „Славейков“, улица „Раковски“, Борисовата градина, Двореца и парка зад него, Храм-паметник „Александър Невски“, Руската църква.

Какво липсва на столицата, според Вас?

Много неща. На първо място – човещината. Порядък, по-добро устройство на движението, паркинги, повече спокойствие за гражданите, по-красиви и добре уредени улици, повече грижа за старите сгради, повече пейки и места за отдих на пешеходците, асфалтирани тротоари като във всяка европейска столица и град, а не с изпотрошени и клатушкащи се плочки, по-малко реклами на чужди езици, повече музеи и интересни места за посещение на туристите, повече уют.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Улиците и тротоарите. Бих върнала градските тоалетни в приличен вид, бих озеленила още повече центъра и крайните квартали, бих ограничила скоростта за движение в града. Бих построила повече детски градини, детски паркове и места за игра на децата, бих построила още болници и училища, защото са недостатъчни. Бих подменила всички трамваи и тролеи, бих улеснила живота на инвалидизираните хора, които ползват градски транспорт, и бих го направила като навсякъде по света, защото те също са хора като всички останали нас. Бих реновирала откритите и закрити сцени на София, където да се провеждат спокойно събития и концерти.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

На моята възраст и с опита, който имам от живота ми в мегаполиси като София, Рим и Атина – Пирея, вече искам да живея на село и да си садя домати, краставици и чушки, да гледам кокошчици, козички и други животинки. Да имам лодка и да влизам в морето да си ловя рибки и т.н. Искам един по-спокоен, селски живот. Умори ме големия град.

Кой е най- големият недостатък на София?

Отчуждеността и агресията напоследък! Човекът е социално устроено същество и се поболява, когато го изолираш като опитна мишка в аквариум, когато му налагаш единствено и само правила и закони, а му отнемеш свободата да диша, да твори и да се развива.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Разбира се. По-горе намекнах за това. Хората в провинцията са по-спокойни, по-човечни ако щете, по-добронамерени, по-усмихнати. Ще ти се зарадват, а може и да те почерпят с нещо от сърце, знаейки, че ти, столичанинът, си затворен в своята клетка от четири стени и не можеш да хвърчиш волно като тях!