Центърът в Орландовци - ковачница за шампиони! (СНИМКИ/ВИДЕО)

Равнис, мирно, надясно! Така започва кондиционната тренировка за Ивана, Габриела, Виктор, Георги и Боян. Пет деца, които вече правят чудеса. Те са с различни диагнози - ДЦП, аутизъм, синдром на Даун и умствен дефицит, но това няма никакво значение. Като войници те се строяват, знаят какво е колона и редица, под команда се обръщат и най-важното - те се усмихват, очите им блестят и са щастливи.

Щастливи са от вниманието на треньора Слав Петков, щастливи са, защото всеки ден подобряват постиженията си, перодоляват невъзможни за диагнозата им препятствия и най-вече, защото са спортисти, които печелят медали извън границите на България!

Колко струва този успех? Не се знае, просто, защото няма цена. Как се постига това, знае треньорът Слав Петков, неговите асистенти и колежката му, която води плуването на децата - Вили Александрова.  Не е нужно да търсим чудеса, някъде по света, в Космоса или извънземни. Чудесата стават всеки ден, всеки момент и навсякъде. Достатъчно е само да имаме очи да ги видим!

И Столица.bg откри чудесата, които всеки ден се случват с децата в столичния квартал Орландовци, под ръководството на Слав Петков, който вече има научни разработки в сферата на Адаптирана физическа активност и спорт.

В сградата на очуканото и "изрисувано" читалище "Райна Княгиня" има ремонтирана и добре оборудвана зала за рекреационно кондиционни тренировки на деца със специални потребности. Всеки ден там децата прекарват от сутрин до вечер. Центърът функционира от 1 ноември 2019 г. с подкрепата на Столична община и районното кметство Сердика.

Ивана е срамежлива и с недоверие посреща екипа на Столица.bg. Преди тренировка децата хапват в специалната столова. Старата бирария, която била потънала като в джунгла от дървета и храсти, а сега превърната в светла и модерна зала за хранене. Родителите се събрали и всички заедно разчистили терена и ремонтирали някогашната квартална кръчма.

За разлика от Ивана, Георги ни посреща с усмивка и ръкостискане. Аз се казвам Георги, тренирам плуване и харесвам автомобилите. Ще изкарам шофьорски курс и ще управлявам коли, заявява желанията си 10-годишното момче. От ДЦП-то той е доста скован в рамениня пояс и затова под ръководството на Вили Александрова започва да плува и вече жъне успехи.

Габи пък пеела страхотно. Ангелският й глас звънтял докато изпълнява химна на България на откриващ се турнир по футбол в София. "Харесвам ми да пея и танцувам, предпочитам да пея поп и латино", споделя момичето.

И така както си говорим с родителите в столовата се чува: Време е, отивайте в залата. А Ивана, Габи, Виктор, Боян и Гого тръгват. Няма го големият Гого - шампионът, който е болен. Всички са с еднакви екипи и потеглят за тренировка като отбор - заедно.

Преди година децата не можеха да се качват и слизат по стълби. Плашеха се от стъпало и не знаеха как да се движат. Не знаеха коя е лява и дясна ръка. След упорита работа днес те участват на състезания и печелят медали, гордее се с възпитаниците си Слав Петков.

Той е човекът, който в очите на децата и на родителите им е нещо като бог, магьосник или просто Слав. Човекът, който с много любов дава нормално качество на живот на децата им, докато печелят медали на състезания у нас и в чужбина.

Тренировката продължава с упражнения за равновесие - минаване по пейка, широка около 20 -25 см. Габриела прелита над повдигнатата около половин метър пейка с ръце встрани. На Ивана й трябва да държи само един пръст на Слав, Георги бавно реди стъпка пред стъпка и успява да преодолее пейката. И веднага идва ред на нова - по-сложно предизвикателство. Пейката се обръща и децата трябва да преминават по обратната страна на пейката - 10-15 см и вече вдигната на около метър.

Виктор пак е смел и сигурен във възможностите си - успява сам! Другите се страхуват, но опитват, не се отказват. И разбира се успяват, макар и с помощта на Слав. Ивана пък иска да държи ръката на Виктор и той не й отказва помощ. Очевидно двамата имат и закачка, емоционална.

Майките на децата са в залата и аплодират всяко успешно усилие. От време на време те са критични към децата си и се чува: Не се лигави, можеш!".

"Плащаме 360 лв. месечно и това са на-добре вложените ни пари", категорични са Емилия, Веселка и Борислава. Всеки ден те са с децата си в Центъра. До момента разказват, че Центъра има пълна подкрепа от институциите, но тази година ще кандидатстват в Столична община за делегирана дейност. Благодарят и на кмета Йорданка Фандъкова и районния Тодор Кръстев за помощта и подкрепата. Освен техните деца Слав Петков се занимава и с деца от Център за настаняване от семеен тип по проект, финансиран по ОП РЧР.

В Центъра за рекреационно кондиционна тренировка има арттерапия, музика, градинарство и кулинария. Специалисти ежедневно имат занимания с децата с Даун, аутизъм, умствен дефицит и ДЦП. Всеки ден идва преподавател, който ги обучава по системата на Монтесори. Спортът обаче е основната дейност.

Освен тренировки за координация децата работят и за качества - гъвкавост, сила, бързина и издръжливост. Ходят и на плуване в басейна на НСА на баня Мадара. Слав Петков е основният двигател, а в залата му асистират неговите родители - Васил и Кристина Петкови. И двамата са хора на спорта, а Кристина е дългогодишен съдия по лека атлетика и организатор на турнир. Те познават децата и децата тях, и напълно им се доверяват.

"Можеш, давай, не се отказвай", се чуват при всяко упражнение. Така децата, които преди година са се плашили от стъпало, днес вече правят сложни координационни упражнения и всеки ден преодоляват препятствия и поставят лични рекорди. И въпреки диагнозата, всеки от тях има неограничени възможности. Трудно им е, въпреки че понякога е достатъчно само един подаден пръст от Слав или помощниците му, за да преодолеят страха.

Няма как да не се разплачеш когато Виктор скача две метра от място. Гого, които има ограничение в движението в раменния пояс преодолява за секунди трасе, по което лази с лакти. Ивана гледа смирено към Виктор и очаква да чуе от него: Давай, Иванке, можеш! Миналата седмица Слав ги води в Природо-научния музей, а персоналът е възхитен от децата и не вярват, че малчугани и тийнейджъри имат специални потребности.

Слав е строг и справедлив. Той е авторитет пред децата ни, слушат го безприкословно. Най-страшното за тях е когато им каже: Не се лигави, ще те накажа, споделят майките. И, който не изпълни правилно упражнението си знае - ляга и започва с наказателните лицеви опори. Обикновенно след упражнения за координация има допълнителни клякания и лицеви опори.

В залата децата са отбор - помагат си и се подкрепят един друг, аплодират се и се радват на успехите си взаимно. Всички са облечени еднакви екипи, направени от Bauhaus за участието им на Европейските игри за хора с увреждания в Чехия. От 19 държави и 900 участника България печели 7 медала - 2 златни, 3 сребърни и 2 бронзови. А Габи става европейска шампионка на тласкане на гюле.

"Всички имат задължения извън залата за спорт. В столовата например, единият се грижи за покривките, другият поставя приборите, но не повече от 3 ангажимента. Виктор например отговаря за салфетките, вилиците и изхвърлянето на боклука. Боян мие чинии и прави салатата. Така им създаваме навици да се хранят чисто", разказват майките на шампионите.

Виктор и Боян една вечер говорили повече от час по телефона, докато се уговаряли кой, какво ще носи и прави за деня по готварство. И след дългото обсъждане майката намира буркан с месо, скрит в раницата за плуване на Боян, разказват родителите и се смеят. Те са изключително силни жени и не позволяват никакво съжаление. Такава е и филосовията на Слав Петков - децата тук се чувстват щастливи. Тренировката свършва и всички заедно се отправят към столовата, ред е на хапването.

На състезание в Сърбия през есента се налага Боян за първи път да хване гюлето. До този момент той е хвърлял само малка топка. Слав пу показва как трябва да тласка и за негово и на родителите учудване Боян го тласка на 3.50 м. Виктор е зле с координацията и няма чувство за самосърхранение, разказва майка му. Жената се разплакала, когато на състезанието в Чехия Виктор бяга 200 м и за първи път спазва коридора.

Всички бяхме много развълнувани в Чехия. На откриването децата излизат с еднакви екипи и националните знамена, като на Олимпийски игри. Виктор имаше рожден ден и най-неочаквано чуваме по уредбата на стадиона, че честитят на детето празника, и всички пеят "Happy birthday".

Децата вече имат сериозен състезателен опит. Те са участвали и на турнири в Събрия и Македония, а също и на лагер в Агиа Апостоли до Атина. Резултатие им се измерват в началато и в края на лагера, и непредъкът е доста впечатляващ, коментира Слав Петков.

Общо 58 деца минават пред Центъра в кв. Орландовци и всички са щастливи, защото с тях всеки ден се случват чудеса. Чудо е, че 17-годишния Гого, които е с аутизъм вече бяга 200 м за 29 секунди. Чудо е, че печелят медали, а на гърба на екипа им пише "България", чудо е, че в Орландовци има ковачница за шампиони! А какво позволяват или не диагнозите, тях ги оставяме на предрасъдъците!