6 неща, които те правят истински софиянец

Може би намираш себе си в някои от тях?

Отличителни черти има всяко едно населено място. Те са си само негови и го разграничават от останалите. Джунглата в града е пълна с улични маймуни, улиците са препълнени от автомобили, а шофьорите им винаги са готови да ти се разкрещят “Кой ти е дал книжка, бе”, без дори да имат истинска причина. И тъй като сме поклонници на специфичните за любимия град черти, ще ти покажем няколко от нещата, които показват, че си истински софиянец. Мразиш навалицата в 204, 76 или независимо в кои от градските транспортни средства движещи се по бул. "Цариградско шосе". Ако поне веднъж не си се качвал в час пик в градския транспорт не си истински столичанин. Заради многото хора се страхуваш да не забременееш без да искаш, заради миризмата, която се носи от близкия до теб човек или заради това, че 12 спирки имаш още до дома си се заричаш повече да не се качваш на 204. Не си заслужава заради 1.60 лв. да си причиняваш всичко това. Но на следващата сутрин отново си на спирката, където чакаш транспорта с доста бабички , които напират да се качат и да заемат предните седалки, за да може да бъдат близо до шофьора, ако възникне някаква повреда. Известно ти е, че Централни Хали са по-скоро Централно Хале Щом стана дума за баби, трябва да се посочи и любимата за пенсионерите спирка. В София това са Халите. Две са причините, които ги превръщат в любими. Първо - още от преди много години там се отива за да се пазарят храни - сирене, хляб, месо. Обаче сега, откакто там започнаха да продават и дрехи, и откакто на целия партер има голямо кафене, той се превърна в мол за хората на 70+. Втората позиция, но не и по важност, заемат чешмите от които тече минерална вода, намиращи се срещу сградата. Всекидневно възрастните мъже и жени слизат от трамвай № 22 и си пълнят тубите с минерална вода, а после бавничко тръгват към Банишора. Знаеш къде се чакате обикновено, но все пак питаш "Къде се чакаме"? Ако температурата навън е положителна, а часът е 17.00, приятелят ти идва от единия край на столицата, а ти от другия, мястото на срещата ви е една - в центъра. И тогава възниква въпросът къде ще се чакате. Независимо какъв транспорт ще използваш началната точка е една - Народният театър. От там започва разходката ви. Понякога обаче краят й е на 20 метра по-надолу на някоя пейка в градината. Така и не си осъзнал, че "Витошка" се нарича така заради това, че от там се вижда Витоша. Няма по-известно място в столицата от пешеходната зона на бул. "Витоша". Когато в града съществуваха само два мола, за да си купиш хубави дрехи и обувки отиваш на "Витошка". Сега, за да изпиеш едно кафе, отново отиваш на "Витошка", независимо че се намират на едва ли не 2 метра едно от друго. Чуваш повече разговорите на хората от съдените маси, отколкото мислите си или духът на улицата. Въпреки това ти се връщаш отново и отново. Може да казваш аман от тази улица, но пак тук идваш да пиеш кола с лед и лимон. И тъй като си забил поглед в кафенетата, разбираш чак след години, че от бул. "Витоша" се вижда и Витоша. "Како, дай 20 стотинки" - това чуваш най-често Този е най-често чуваният израз от непознат, независимо дали си седнал в кафене или се разхождаш в центъра. Това вече не ти прави впечатление, независимо дали е изречено от дете, лелка със съмнителен произход, която държи в ръка стрък здравец или от мим, който хвърля върху лицето ти букета си - образите са разнообразни. Отговаряш им че не разполагаш с пари и предвидливо придърпваш чантата към себе си, но така че да не предизвикаш подозрения в расизъм. Поискваш си сметката, обърнал им вече гръб. Срещаш проституцията всекидневно, но тя е станала вече толкова обикновена, че мозъкът ти я подминава В късните часове на вечерта - след 22 часа, обикновено на пл. "Македония", Лъвов мост и Околовръстното се появяват момичета и момчета с перуки, които седят там и като че ли чакат някого. Когато си бил по-малък си ги виждал да седят там и вероятно ти е било чудно какво правят. С минаване на времето си осъзнал, че това е тяхното работно място, но това вече не ти прави никакво впечатление. Независимо колко часа е, дали е два след полунощ, независимо че вали сняг, те стоят там и те възприемат като продавач на краставици, а таксата им спада след всяка твоя усмивка.