Екозаплахи за защитена зона „Долни Богров

Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случаят със защитена зона “Долни Богров-Казичене”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. Понастоящем районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни предизвикателства пред пълноценното съществуване на зоната в бъдеще: борба със замърсяване от битови и строителни отпадъци, поява на инвазивни видове и засушаване на растителността, последици от климатичните изменения и най-вече липса на достатъчно обществено внимание.

За екологичните проблеми, които застрашават тази зони разказва Дина Сиракова, която е част от авторския екип на “Климатека”. Тя е еколог, завършила бакалавър “Екология и опазване на околната среда” в Лесотехническия университет и магистър “Опазване на околната среда” в Софийския университет. Дипломната ѝ работа е на тема природни и антропогенни местообитания в защитена влажна зона “Долни Богров-Казичене” във връзка с европейския проект “Game on! Do not let climate change end the game”. Интересите ѝ включват опазване на влажни зони, технологични иновации в полза на околната среда и енергиен преход.

Какви са заплахите от деградация на защитена зона „Долни Богров — Казичене“?
В основата на създаването на мрежата от зони по Натура 2000 е устойчивото съжителство между човек и природа, подпомагането на моделни територии, които да покажат как такъв баланс е възможен. На база на проведените изследвания може да се твърди обаче, че защитена зона „Долни Богров — Казичене“ е подложена на по-голяма експлоатация в антропогенна полза и се нуждае от подпомагане на естественото ѝ развитие. Факторите на антропогенен натиск са с продължително действие и тенденция за разрастване, което налага осезаема необходимост от въвеждането на активни мерки за защита и контрол. Ако зоната не започне да бъде активно управлявана в най-кратък срок, тя ще бъде под сериозна заплаха от деградация, което би довело до изчезването на естествената растителност, прогонване или друго негативно влияние върху опазваните видове птици в нея, последващ всеобщ упадък и загуба на биоразнообразието. Основните заплахи за зоната са защитена местност “Блатата – с. Долни Богров”.

Замърсяване
На територията на защитената зона бяха установени голям брой нерегламентирани сметища: огромно количество на битови и строителни отпадъци, най-голяма концентрация на които се наблюдава покрай блатата, а част от тях са попаднали и във водоемите. Този тип неконтролируемото изхвърляне на отпадъци води до отделяне на парникови газове в атмосферата, поради процесите на разлагане, риск от замърсяване на подпочвените води (поради инфилтрация на замърсители), повърхностните води и атмосферата с патогени, микропластмаса и др.
Главното им местонахождение е по пътищата, свързващи отделните парцели и местообитания в цялата защитена зона, като най-голяма концентрация се наблюдава в ЗМ „Блатата – с. Долни Богров“.

На много места отпадъците са видимо разпространени във водоемите, което повишава количеството на мъртва органика, която се утаява на дъното и постепенно понижава дълбочината им. Това е предпоставка за забързване на процесите на развитие на блатата, които постепенно преминават в мочурища и ливади. На места този процес вече е видим и площи от водното огледало са изгубени. Липсата на открити водни площи и достатъчно количество вода ще доведе до промени в екосистемите, смяна на ландшафта и загуба на биоразнообразие. Зоната е замърсена с битови и строителни отпадъци, нерегламентирани сметища.

Деградационни почвени процеси и пожари
След проведения почвен анализ на проби от естествени ливади и антропогенизирани такива, потвърдихме тезата, че почвите в естествената растителност са много по-добри уловители и съхранители на въглерод, отколкото тези в антропогенизирани местообитания. Това е така защото наличието на обилна растителност подпомага задържането на въглерод и вода в почвите, а тяхната липса води до почвена деградация чрез промяна на водния режим и баланса на микроорганизми. Запазването на плодородна почва е основен инструмент за смекчаване на климатичните промени.
Друг негативен аспект е умишленият палеж на ниви, с цел освобождаване на земя за сеитба. Пожарите унищожават почвените микроорганизми и променят характеристиките на почвите, което отново води до отделяне на запазените количества въглерод и вода към атмосферата, правейки ги неплодородни.

Навлизане и колонизиране с чужди инвазивни видове
В естествените тревни местообитания и водоемите в зоната бяха установени над 150 растителни вида, повечето сред които автохтонни (естествени) видове. Такива са например някои типични ливадни растения като ливадната класица (Alopecurus pratensis), маргаритката (Leucanthemum vulgare), редкоцветният салеп (Orchis laxiflora ssp. elegans) и др. Ливадите и езерата в зоната са хабитати с консервационна значимост, включени в Червена книга на Република България, Том 3: “Природни местообитания”. Освен естествените видове обаче, тук са навлезли едни от най-агресивните за страната инвазивни растения като айлантът (Ailanthus altissima) и храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), които заемат големи участъци с висока плътност. Инвазивните растения са чужди видове с висока конкурентоспособност, които се установяват в естествените и полуествествените местообитания и стават причина за промени.

Климатека