10.6% от младежите в София не учат и не работят, най-много са в Сливен и Силистра

Тийнеджъри и младежи в София в работоспособна възраст, 15 - 29 години, не работят и не учат. Те са общо 10.6% от населението на столицата и не са заети, и не участват в образование и обучение. Броят им е най-голям в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%.

Тревожното е, че общо в 19 области този показател е над средния за страната. това показват данни на НСИ от преброяването през 2021 г. Общо в страната, незаетите и неучастващи в образование и обучение на възраст 15 - 29 навършени години, са 185 000 души, което е 21.7% от населението в тази възрастова граница.

От общият брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% на възраст 20 -24 и 18.4% на възраст 15 – 19 навършени години. 14.3% са завършили висше образование, а почти 
половината - 48.2% са със завършено средно образование и с основно образование са 25.4%. 14.3%.

Данните на Статистическия институт показват, че през наблюдавания период безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 287 000. Жените са 131 000 - 45.6%, а мъжете 156 000 - 54.4%.

Най-висок е делът на безработните със средно образование - 50.6% от всички безработни, следван от тези с основно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите - 57.0%, а най нисък при лицата със средно образование (40.2%). Най-ниска е безработицата в София (столица) -  4.6%, Габрово - 7.4%, и Пловдив - 8.1%, а най-висок е във Видин - 20.1%, Силистра - 18.1%, и Търговище - 17.7%. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1 234 000 души - 30.3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 000 са учащи, 313 000 - пенсионери, 18 000 - лица, получаващи доходи от собственост, и 595 000 са „други“. Най-висок е делът на икономически неактивното население със средно образование – 53.8%, с основно - 24.6% и с висше образование - 14.4%.

В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население - 45.9%, следват Силистра - 39.4%, и Сливен - 38.9%. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София (столица) - 21.4%.

Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица като с висше образование са 1 001 000 души - 39.3% от заетите. За последните 10 години, спрямо 2011 г., този дял се увеличава с 6.6%. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47.5%, съответно 31.4% при мъжете.

В регионален аспект най-висок е коефициентът на заетост в областите София (столица) - 75.0%, Габрово - 68.0%, и Варна - 65.3%, а най-нисък е в областите Видин - 50.9%, Силистра – 49.6%, и Кърджали - 46.8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната.

Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 000 души - 11.3%.

Грамотност на населението, умението да се чете и пише, е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80.1% от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0.4 процентни пункта.

Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2.3%) отколкото в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Към 7 септември 2021 г. 2 695 800 лица са със завършена най-висока степен на средно образование. От тях 33.6% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 66.4% - професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ).

Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (57.2%) отколкото при жените (42.8%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 78.9 хил. лица, а 103.8 хил. лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.
Продължава положителната тенденция на намаляване на лицата с ниско или без образование.

Завършилите начално образование са 353 500 лица; започналите, но незавършили начално образование са 271 700и никога непосещавалите училище са 41 600. Спрямо 2011 г. относителните дялове от населението на 7 и повече навършени години намаляват съответно с 2.0, 0.3 и 0.5 проценти пункта.

В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-висок е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1 560 000, или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко. В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).