Как е построен дворецът „Врана“

Дворецът “Врана” е може би най-конфликтният имот на територията на България. След множество дела собственик е Симеон Втори, който наскоро сподели, че му е дошло до гуша от разправиите.

По време на османското владичество землището е чифлик на Осман паша, който е управител на Софийския санджак. Казвал се “Чардаклия” поради конаците с широки чардаци. През Руско-турската освободителна война те са опожарени. Хаджи Боне Петров – тукашен първенец, купува пепелището от наследниците на пашата, като брои за него 500 златни лири.

Хаджията вдига къща с пригодена пристройки за ратаите и животните, като пуска и воденица. Копае зеленчуци, сади овошки, коси ливади, оре ниви. “Чардаклия” обаче е запомнена не с плодовете и зеленчуците, а като първият “литературен салон” в страната. Бончо Хаджибонев разказва, че под чардаците всяка събота са се събирали тогавашните живи класици: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, д-р Кръстю Кръстев, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев. Имало е и дами, които били кандидатки за Парнас.

Княз Фердинанд, който се слави с нрав като на врана, много харесва “Чардаклия” и просто не може да му устои. Започва да купува земи около чифлика. Постененно затяга обръча около духовното средище. Кани Хаджи Боне Петров на два пъти в двореца, за да го склони да му продаде имота си.

Той не се съгласява, но умира през 1895 г. Наследниците му влизат в дългове и ипотекират “Чардаклия”, а на 18 ноември 1898 г. имението отива на публичен търг. На него се явяват Народната банка, двама богати евреи и Никола Странски.

Странски е придворен аптекар на Фердинанд. Той вади 56 500 златни лева и побеждава конкуренцията. Получава имота и го продава на княза!

През 1904 г. е построен ловен дворец по проект на австрийски архитект. През 1909 г. е реализирана първата копка и на самата цитадела, която е завършена през 1912 г.

На тържеството по освещаването ято врани кацат на покрива, което се превръща в причина Фердинанд да нарече дворцовият комплекс “Врана”. И сякаш черното ляга като прокоба върху мястото.

Фердинанд абдикира през 1918 г. “Врана”. Дворецът минава във владение на цар Борис III.

След смъртта на Борис царското семейство се мести във “Врана”. На 24 март 1944 г. дворецът е бомбардиран от англо-американците, а пораженията са много.

На 8 септември 1946 г. е насрочен референдум за монархия или република. Резултатът е известен предварително, месец по-рано царицата е посетена от политкомисар и е уговорено семейството да напусне страната със самолет.

В първите дни на републиката дипломатът Иван Алтънов пък предлага параход за Египет. В крайна сметка прокудените напускат “Врана” с Ориент Експрес, защото международният влак е извънтериториално убежище.

По време на “народната демокрация” дворецът е обитаван последователно от Георги Димитров, Вълко Червенков и Васил Коларов.