Бъдни вечер е! Ето как са празнували нашите прадеди

По-голямата част от християнския свят празнува днес Бъдни вечер. В София от 9:00 ч. ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия в храм „Рождество Христово“, кв. „Младост“.

Вечерта на 24 декември е една от най-специалните дати в обредния календар на българите. Това е нощта, в която семейството се събира, но не да празнува шумно, а да сподели вечерята тихо и смирено, в очакване на Рождество Христово.

В това време, изпълнено с тайнственост, хората отправят поглед в бъдещето, с надежда за повече доброта, здраве, радост, щастие и късмет.

И макар част от традициите на нашите прадеди да са се запали и до днес, много от обичаите за съжаление са се изгубили във времето.

Ето някои интересни обреди, които са били неизменна част от празника на нашите прабаби и прадядовци.

Бъдни вечер се е наричала още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич. Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните – раждането на Младенеца.

Навремето на днешния ден момите спазвали много забрани, за да бъдат щастливи и благополучни през годината. Гадателки и ясновидки се отдавали на магии и заклинания за здраве, щастие, късмет и любов. Гадаели за бъдещия живот на моми и ергени, какво ще е времето през следващите 12 месеца, дали ще е плодовита годината. Вярвало се, че на Бъдни вечер птиците спирали да пеят, листата на дърветата не трептели, а водите и реките преставали да текат.

Част от голямата празнична магия бил бъдникът – дебело, най-често крушево дърво, което донасял за Бъдни вечер стопанинът на всеки дом. Той запалвал голям огън – символ на небесното слънце, източник на всички чудеса, които се случвали в тази тайнствена вечер.

По традиция бъдникът се миросвал за плодородие и добър живот. Оставяли го да гори през цялата нощ и го пазели да не угасне, за да не си отиде късметът от дома. Живите въглени от него слагали в прикадена вода. Пазели от нея през цялата година, за да помага при болести и зли сили, особено зловредни в дните от Коледа до Водици, известни още като „мръсни дни”.

Специално място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб – наричан боговица, вечерник, светец. Месели го млади булки или моми, облечени в празнични носии, с китки от босилек или червено мушкато, втъкнати в косите им. Погачата месели с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. С водата, с която измивали точилката и ръцете си, момите пръскали кошарите, да се плодят овцете.

Боговицата се слагала в средата на празнична трапеза, наредена върху слама, символизираща сламата в яслата, където бил положен Младенецът след раждането му. Тя имала повече символичен характер, затова на нея се слагало от всичко, което е родила земята – царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия.

Празничната вечер започвала с прикадяване на софрата. После стопанинът излизал на двора с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани всички светци, покровители на бурите и градушките. След това питата разчупвал над главата си. Първото парченце се оставяло пред иконата на Св. Богородица, а второто се наричало на къщата. След което от обредния хляб се раздавало по парченце на всеки член в семейството.

Прието е на Бъдни вечер ястията да са само постни и да са нечетен брой - 7, 9 или 11. В някои краища на България обаче е прието да се слагат 12 ястия, тъй като са толкова месеците в годината.

На трапезата се оставало дълго, като се вярвало, че така магическите знаци на съдбата ще бъдат изпълнени. От всяка гозба се заделяло по малко за починалите близки, а на сутринта храната се занасяла на гробищата. В някои краища на страната след вечерята част от сламата се палела на най-високото място и се гадаело кой ще има най-голям берекет и късмет през годината. Другаде от сламата слагали върху плодните дръвчета, за да раждат повече плодове.

Предвестници на добрите вести и на жизнерадостната атмосфера на Бъдни вечер били коледарите – деца от 8 до 12 години. Те били празнично облечени и носели дрянови тояги, украсени с пуканки, червени и бели конци, сушени плодове и дребни парички. Обикаляли от къща на къща, пеели песни и наричали за всеки член на семейството магически слова. Благославяли всички да са здрави, жизнерадостни и щастливи. Въодушевените стопани ги посрещали със сито, пълно с пшеница, посипвали главите им с зърно или пуканки, дарявали ги с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.