Говорите и пишете за Левски, но следвате ли заветите му?

Почитанего на годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски вчера, съвсем разбириемо беше водеща тема в публичното, медийно, а и лично пространство на всеки от нас. България за пореден път се преклони  пред своя най-ценен и обичан герой.  Припомнянето на делата и идеалите на Левски има важно значение за създаването на ценности в подрастващото поколение. Тук обаче е мястото да зададем един важен, но неудобен въпрос. Достатъчно ли е да използваме личността на Левски като икона и да му се прекланяме? Фигурата на Апостола е емблематична именно с това, че се бори за свобода, а не за поклони и реверанси.  Българскияг идеал Васил Кунчев трябва да бъде модел и пример за подражание, а не само потртрет на стената, за който да разказваме велики истории. Личният пример е една от най-важните разлики между Левски и патриотите "на маса". Идеалите му за "чиста и свята република" остават неразбрани от съвременниците му, а и от доста поколения след тях. Същото се отнася и за непреклонното му желание българинът сам да извоюва свободата си. Дори и в наши дни българите често се делят на русофили и русофоби, американофили и американофоби. Прави ли ви впечатление, че дори въпросните окончания на "фили"  и "фоби" имат чужд произход? Всички тези разделения са плод на чужди влияния и интереси, което ясно си личи и от използваните чуждици. Истината е, че и днес българското общество има нужда от апостоли. Такива трябва да бъдем всички ние, а не да чакаме някой друг да свърши работата. Стремежите на Левски продължават да  са валидни и в съвременен контекст. Макар вече в България да има относителна свобода, поне що се касае до политическа и национална такава, то републиката ни е всичко друго, но не и "чиста и свята". За да бъде постигната такава е необходимо да се поеме лична отговорност от всеки член на това общество. Защото свободата е свързана с отговорности, рискове и понякога дори саможертва. Независимостта не се дава даром, не се поднася на тепсия, а се извоюва и отстоява. Ето тук идва примерът на Левски, Ботев, Бенковски и още много други знайни и незнайни герои. Делата и борбите на тези хора не трябва да бъдат просто припомнени в един или два дни от годината, в които да кажем "Евала, големи са". Дори и да не запомните нищо друго от този текст, в един момент когато сте изправени пред избора между правилния и лесния път, спрете за момент и се замислете как би постъпил Левски. Всеки изпитва страх и това е нещо нормално и естествено. Предоляването му и поемането на отговорност въпреки рисковете, вече е осъзнат избор и проява на смелост. Помнете завета на Апостола на свободата и го следвайте. В това е смисълът на саможертвата му! Тодор Беленски