Паметникът на Левски в София е открит през 1895 г.

Намиращият се в центъра на столицата паметник на Васил Левски е един от първите издигнати в избраната за столица София след Освобождението. Той е близко до мястото където е обесен Апостола през 1873 г. Веднага след Освобождението на България на 6 август 1878 г. по предложение на граф Игнатиев новосъздаденият общински съвет на София решава се издигне паметник на най-забележителния българин. Губернаторът на София граф Пьотр Алабин е съпричастен към идеята, още повече че при него е преводач чешкият инженер Георги Прошек, който също дава идея за издигането на паметник на Васил Левски в София. Проектирането му е възложено на градския архитект на града чехът Антонин Колар. Италианският каменоделец Абрамо Перукели изработва основната част на колоната, а централният барелефен бронзов портрет на Апостола прави Йозеф Страховски. Според други източници общинарите не са останали доволни от него и са го заменили с виенчанина Рудолф фон Вейр. Монументът е изработен от сив гранит и е висок 13 метра. Паметникът се строи повече от десетилетие, с прекъсвания, но липсват средства, а и организацията не е добра. Заделяни са средства и от общината, и от държавата, а са събирани средства и от хората и едва през 1895 г. паметникът е завършени и на 22 октомври е открит с големи тържества. В издадената през 1939 г. книга на Н. Ганев "Паметниците на София" е описана историята на изграждането на паметника на В. Левски. Посочено е решението на Софийския градски общински съвет, по времето на кмета Димитър X. Коцев, да се издигне паметник на Апостола, който е "първия в новоосвободеното княжество". "Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело." Градският архитект проектирал гранитното тяло на паметника да завършва с полумесец върху който е поставен голям кръст, който да символизира победата на Русия над Османската империя, но вероятно поради дипломатически натиск те се премахват от проекта и остава пресечена пирамида. Със събраните средства, които тогава не се е знаело колко са, е започнато изграждането на паметника, но те бързо свършват и работата е спряна. Дълго време строежът е в застой и атмосферните условия свършват своята работа докато изградената му част добила жалък вид и започнало да се поражда възмущение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци. Израз на това възмущение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, публикувано в сп. Наука и поставената след него обяснителна бележка. Понеже стихотворението е много дълго — състои се от 22 строфи — ще предадем най-характерното от него. ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ Коя ръка е там хвърлила Тез камъни? Кой тъй без жал С тази памет света, мила Безсрамно се е подиграл? Коя безбожна, глупава злоба Играла си е гнусно там? О, Левски! Костите ти в гроба Не разбунтува ли тоя срам? Духът ти няма ли да стане Името ти да защити? Не ще ли сърцето да застане Ругателите да смути? ... И тоя срам не ни бунтува, И пада туй петно въз нас, И нийде, нийде не се чува Един възнегодуван глас! Гледайте в тез блатища кални Е, там, де жабата се крий, Тез камъни мръсни, печални, Потънали в нечистотий. Днес три години вече става Н а ветровете са за смях, И времето зло упражнява Презрението си над тях. Г ледайте там, де се прозява Циганинът дрипав, немит, Де кучето си излежава На слънце мързела честит. Защо минувате с презрение? Защо отвръщате глава? На нашето самоунижение Е грозен паметник това!" Въодушевлението е било голямо, смятало се е, че много бързо ще се издигне паметникът и че е изпълнен дългът към поне един от патриотите, дали живота си за Свободата на България. "Уви! ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което можем да направим, то е да не правим нищо. Както в хиляди други случаи, тъй и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и изграждането на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, натрупани безвкусно и бездарно, показват мястото, гдето е щял да се строи", завършва бележката К. Величков. Изобщо, съвременниците на изграждането на паметника на Васил Левски отразяват истинското му състояние и възмущението си от него. Д-р К. Иречек в "Български дневник" от 28 март 1880 г. пише, че той е "груба каменна основа, без живот, разрушен". А летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов, в издадената биография на Апостола - "Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му", издадена в Пловдив през 1883 г. пише, че паметникът му е само от очукани камъни и допълва, че "Тук, под тези камъни, почива скромно славата на България"! Ганчев цитира и написаното във в. "Марица": "Основата на паметника бе положена още в 1878 г., но по разни причини продължението на хубавото дело бе пренебрегнато от по-сетнешните софийски общински управления и едвам преди три месеца се учреди един комитет по въздигане речения паметник. Старите основи се развалиха и наново паметникът се захвана в по-голям размер". Изграждането продължава 16 години. В текста са посочени и изразходваните за изграждането му средства, а именно: "Прочее, за паметника на Левски, започнат през есента на 1878 г., завършен окончателно към средата на 1891 г., а открит тържествено през 1895 г., е изразходена една сума от около 75,000 лева златни, от които 40,000 лв. са дадени от държавата, над 30,000 лв. от Софийската община и останалата незначителна част събрана от волни помощи и дарения от общини, частни лица, учреждения и др."