Почитаме св. Харалампий Чудотворец, днес се освеща...

Православната църква почита днес – 10-ти февруари, св. великомъченик Харалампий Чудотворец.

Житието на светеца разказва, че той е живял през 2 век и дълго време е бил епископ на град Магнезия в Тесалия.

По това време на власт бил император Септимий Север, който подел жестоки гонения срещу християните. Със своите дела и проповеди св. Харалампи не се харесвал на тогавашната власт. Скоро езичниците го изправили пред градския съд, за да се разкае и да се отрече от своя Господ.

Решителният отказ на епископа станал повод да бъде хвърлен в тъмница. Там св. Харалампий бил подложен на нечовешки мъки, но по Божията сила раните му заздравявали бързо. Когато видели това чудо, много езичници повярвали в Иисус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва, да лекува неизличимо болни и да прави чудеса до своята кончина през 198 г. Той напуснал земния свят на 113 години.

На днешния ден в църквата се отслужва света литургия в чест на св. Харалампий, а миряните се молят за физическо и духовно изцеление за себе си и за свои близки. Прието е днес в храма да се носи мед. Службата продължава с четене на молитва за благословение на меда. Вярва се, че осветеният днес мед е много лековит.

Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които днес имат професионален празник. В различни краища на България този ден се нарича още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден.

По стара традиция днес не се върши никаква домашна работа, за да не се разсърди светецът и да пусне болестите.

Навремето жените месели обреден хляб, който украсявали с орнаменти като кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, а по края на питата слагали венец – символ на здравето. Докато хлябът се печал, домакините носели мед в църквата, за да бъде осветен на специалната празнична литургия. С този мед се ядяла питата, която се чупела за здраве. Останалият мед се пазел цяла година и от него давали, ако някой в дома заболеел.

Още едно поверие свързваме с днешния празник, днес Араланбей „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката ѝ.