В столичния храм „Св. София“ беше отслужена празни...

Православната църква отбелязва днес един от най-хубавите пролетни празници – Благовещение. Това е денят, в който архангел Гавриил се явява на Св. Дева Мария, за да ѝ съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази Блага вест дава и наименованието на празника, който Църквата празнува още от VІІ век.

Благовещение е денят, който по особено тържествен начин се отбелязва в старинния столичен храм „Света София - Премъдрост Божия“, приел го за свой храмов празник.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, в навечерието на празника – на 24 март, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит отслужи в храма, празнична архиерейска вечерня, с петохлебие.

В богослужението взеха участие архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, храмовото духовенство: иконом Симеон Иванов, който е и.д. предстоятел на храма, иконом Йоан Карамихалев, протойерей Сава Кокудев, протойерей Васил Танев и дяконите: йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Никола Чочев.

Празничната служба бе изпълнена антифонно от хор „Св. Наум Охридски“, ръководен от д-р Андрей Касабов и Светослав Цеков. В края на вечерното богослужение епископ Поликарп поздрави църковното изпълнение с настъпващия празник.

„Нека по молитвите на Света Богородица, Бог да ни изпълни с вяра, с надежда, с любов! Да отворим сърцата си и да приемем благовестието Христово! Да живеем нашите дни в святост, според нашите сили и възможности“, пожела владиката и благослови църковното събрание от името на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.

По традиция по време на вечернята беше отслужен и чинът на петохлебието, което беше раздадено в края на службата за здраве и благословение на всички присъстващи.

Днес - на самия празник, празнични литургии ще бъдат отслужени във всички храмове в София и страната.

За празника

Благовещение е част от Великденския празничен цикъл. Според вярванията, ако на този ден времето е слънчево и топло, годината ще бъде плодородна.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли, а раните ще заздравеят по-бързо. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища. На много места на Благовещение се извършва ритуално почистване на дома и двора от стара шума, сухи клони и т.н.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се обажда за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден. Вярва се, че на този ден трябва да излезеш от дома си сит и с пари в джоба, за да бъде сита и богата година.