Пиер Колио, директор на Френския институт в България: София е европейски град с човешки размери

Директорът на Френския институт в България, г-н Пиер Колио, е дипломат с опит. Работил е в сферата на научното и културното сътрудничество в Канада, Япония, Йордания, Кувейт. Завършил е Института за политически изследвания в Париж. С България го свързва не само настоящата му професионална дейност, но и спомените от първия му дипломатически мандат. Пред Столица.bg г-н Пиер Колио сподели впечатленията си за София.

- Г-н Колио, спомнете си кога за първи път посетихте София!
- През 1984-та стъпих за първи път на българска земя като млад дипломат. Министерството на външните работи в Париж ми беше поверило да се занимавам с научното и техническото сътрудничество със страните от Източна Европа, сред които и България.

- Как изглеждаше тогава страната ни в очите на западния дипломат?
- Програмата ми беше много натоварена, затова нямах възможност да се разхождам из София. Имах много срещи, винаги придружаван от преводач на Посолството на Франция или от Българската академия на науките. Затова впечатленията ми бяха повърхностни. През 80-те години на миналия век разкошната сграда на Алианс Франсез не беше във владение на Франция. Френският институт се намираше на улица „Дякон Игнатий“. Когато дойдох , нямаше изобщо Френски институт, а само служба за културното сътрудничество към Посолството на Франция.

- Много хора ли говореха тогава френски в София?
- Да, и това много ме впечатли. Сред владеещите френски имаше доста представители от медицинските среди, както и от средите на производителите на вино. Сътрудничеството ни в областта на медицината беше много силно развито. Една от задачите ни беше също да обучаваме и кадри от администрацията.
Установихме сътрудничество с Националното административно училище ENA с цел да организираме пълен или едногодишен курс за българските администратори. За щастие и сред администрацията в България мнозина говореха френски.

- В едно интервю казвате, че франкофонията в България е франкофония на сърцето. Изтълкувайте тези думи!
- Говоря за франкофония на сърцето, защото никой не задължава младите да учат френски. Просто те обичат езика, интересно им е,защото често и родителите им говорят френски. . Интересува ги френската култура – киното, гастрономията, винопроизводството. Харесва им френският начин на живот, това, което наричаме art de vivre, тоест изкуството да се живее. Изучаването на френски език в България има дълбоки корени. Първата двуезична гимназия – лицей е открита в Ловеч през 1950 та. Френският заема достойно място редом с немския и английския. България подава документи за членство в международната организация на франкофонията през 1991 г. Постоянен член от 1993-та.

- Днес сградата, която обитавате на площад Славейков е център на френската култура, нали?
- Да. Колегите – директори на чужди културни институти в София, ми завиждат много за тази сграда в сърцето на града. Благодарен съм на българските власти, че направиха всичко необходимо, за да може да ни бъде реституирана . Настанихме се тук след голямо преустройство и модернизация. Сградата е едно кътче от Париж в сърцето на София. Имаме много добри партньори, които са в съседство – например дирекция „Култура“ на Столичната община. Заедно организираме интересни събития на самия площад „Славейков“. Като пример ще посоча спектакъла с артиста Минестрел, който бе под заглавие „Този който обича”.
Поддържаме прекрасни връзки с общинската власт на София.

- Познавате ли добре културния живот на нашата столица?
- Градът предлага палитра от изкуства. Обичам операта, а Софийската има толкова богат репертоар. Творческите ни връзки със Софийската филхармония са на много високо ниво. По време на френското председателство на ЕС организирахме заедно един прекрасен концерт със световно известния виолончелист Готие Капюсон. Голям успех имаше и френското джаз трио, което се представи в баровете на София. Продуктивни са и връзките ни със Сатиричния театър, където бе представен френският спектакъл “May B” на много известната френска хореографка Маги Марен. Работим и с Народния театър „Иван Вазов“. Френските заглавия в репертоара на всички театри на улица „Раковски“ са многобройни. Доволен съм и от сътрудничеството ни в сферата на музейното дело.
Заедно със Софийската община и Министерство на културата организирахме голям форум за архитектурата под логото „Архитектура и политика през ХХ век. От изобретение до културно наследство”.

- Всеизвестен факт е, че френската кухня е номер 1 в света. Липсва ли Ви?
- Не. Мога да кажа най-хубавото за вашата шопска салата, за всички ястия с месо. Допадат ми българските сирена и кисели млека. Много е хубаво българското бяло сирене. Замислям любопитно кулинарно събитие на площад „Славейков“, с участието на френски и на български майстори-готвачи. Една голяма маса на площада, където българи и французи да покажат кулинарното си майсторство.

- Нещо много интересно видях в сайта на института – конкурс за паметника на Бузлуджа?
- Миналата година френски екип засне филм за паметника на Бузлуджа. Режисьорът беше с френски и български корени. Представихме го през октомври 2021-ва по повод 30 та годишнина на Френския културен институт.
Френският фотограф Тома Жорион представи изложбата си „Следи от империи“ в галерия „Синтезис“. През 90-те години той е бил в България, снимал е тогава и паметника на Бузлуджа. И се връща отново да го заснеме, за да покаже следите, които времето оставя върху това значимо творение. Изложбата „Следи от империи" включва и още няколко фотографии от България от последното посещение на Тома Жорион през септември 2021 г. по покана на Френския институт .

- Какво да правим със сградите паметници, наследство от епохата на комунизма?
- Според мен, въпреки че са натоварени с голяма политическа тежест от миналото, те имат своето място в колективната българска памет. Съдбата на подобни сгради е предизвикала обсъждания и в Германия, и в Испания, и във Франция. Трябва сериозно да се помисли как в днешно време тия сгради да бъдат вписани в историята ни.

- Кой би трябвало да решава въпроса за стопанисването на такива здания?
Всяка държава си го решава сама, това е моето лично мнение.Като добър пример бих дал църквата Сакре кьор в Париж, която има противоречива история, но днес е една от най-големите забележителности на Париж.

- Харесва ли ви София?
- Обожавам квартала, в който живея – Лозенец, потънал в зеленина. А най-хубавото е, че мога да използвам градския транспорт, за да отида и на работа. Разстоянията са такива, че не е задължително да взимам такси. Един хубав европейски град с човешки размери!

Елиана Митова