Фотографът Евгени Димитров за "СтоличаниТе": Всеки квартал, незасегнат от безобразното ново строителство, е хубав

Евгени Димитров е човекът зад обектива, чиято работа е да улови светлината и сянката в тяхното точно съотношение. Вероятно за много хора да си фотограф е страхотно хоби, но за него е професия, начин на живот и до голяма степен начин на мислене. Защото, както казва самият той, започнеш ли да мислиш в образи, това става като дишането. Фактът, че е успял да превърне хобито си в професия, смята за едно от най-големите си постижения. Завършва журналистика в Софийскя университет, а през 2000 г. основава фотографска агенция Булфото, на която е собственик и управител. Една от причините за успеха на агенцията е това, че през уловените малки моменти Евгени разкзва големи истории. До колко публиката ще успее да стигне до тях – това вече зависи от самите читатели и зрители. В личен план освен фотографията, негова дълбока страст са пътуванията – когато го потърсих, за да му предложа участие в рубриката, снимаше във Финландия, а седмица по-късно – в Белгия... Другата му голяма любов е джазът – не само като музика, а като цялостно изживяване. Споделя, че снима джаз концерти от 1992 г., а обективът му е улавял изпълнители като Бети Картър, Ал ди Меола, Ранди Брекър. През 2022 г. част от „джазовата“ му колекция беше представена в столичния бар Дада, а фотоизложбата му "Джазови приключения в София" постави началото на културната програма най-голямото джаз събитие – A to Jazz. Ето как вижда столицата един истински ловец на моменти и истории, и какво разказа той за Столица.bg:

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

Живея в София от 1990 година, когато започнах да следвам журналистика. Столицата ни е градът с най-голяма динамика, тук нещата се случват най-бързо, и човек успява да види резултата от своята работа в нормален срок.

По какво София прилича на родния Ви град? По какво се различава?

Роден съм в Пловдив и съм израснал в Плевен, а това са доста различни градове. В провинцилния град има една основна „главна“ улица, която е като фийда във Фейсбук – всеки минава от там, там срещаш хората, там се завързват и приключват любови, от там дефилират абитуриентите, тя е центърът на контактите. В София има много „главни“ улици – такива за хипстъри, за чалгари, за шопинг любители, за депутати, за влюбените в джаза, за театралите. В София можеш да обикаляш много, и пак да останеш в своя „балон“, което никак не е зле.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

През прозореца бих искал да виждам тиха гора, но вместо това виждам други прозорци, макар и малко по-далече от обичайното за София.

Кои са любимите Ви места в града?

Любимите ми места в града са Борисовата градина, джаз-клубовете, планината Витоша /тя си е почти в града/, вечно жужащата градинка Кристал.

Кой е най-добрият квартал за живеене, според Вас?

Добрият квартал за живеене в София не е един. Живял съм в много от тях, и пазя хубави спомени от Лозенец, Драз махала, Кюлуците, Фондови жилища /известен още като Магарешки рай/. Сега живея близо до Дондуков и съм на по няколко крачки разстояние от най-интересните културни събития, което е страхотно. Всеки квартал, незасегнат от безобразното ново строителство, е хубав.

Невена Борисова за "столичаниТе": Вечерите на София в моите очи са утрото на градското оживление

Какво липсва на столицата, според Вас?Кой е най- големият недостатък на София?

Това, което липсва на столицата от миналия век насам, е общ устройствен план с мисъл за хората. Строи се, само за да се продават жилища, никой не мисли как ще се живее в тях, и сега сме с множество нови, уж луксозни квартали, в които не можеш да се разминеш пеш, камо ли с кола, години наред риеш с крака в прахоляка и калта, и се успокояваш, че живееш на скъпо. Зелените площи, които са богатството на града, бавничко изчезват, и има опасност един ден да се окажем приклещени в някаква бетонна пещ, пакетирана в красиви стъклени фасади.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Ако можех да променя нещо в София, сигурно щяха да ме застрелят зад някой ъгъл още на първата година. Бих наложил стандарти за строителство със строги отстояния между сградите, спазване на височината за съответната зона, никакъв строеж без инфраструктура преди това, драконовски изисквания към стила и естетиката на новите постройки в старите квартали. И, подобно на Копенхаген, бих сложил зелени коридори в целия град, каквото и да струва това.

Смятате ли, че познавате София?

Даже и след повече от 30 години, не считам, че познавам София до край. Винаги има изненади, нови места, интересни открития.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Предимствата на големия град са безспорни – трябва да си наистина съвсем зле, за да не можеш да си намериш работа в него, срещаш наистина много хора, и ако не си саможив, можеш да имаш много приятели. Животът ти е богат на случки и събития, имаш неограничен достъп до култура, стига да поискаш. Недостатъците също са ясни – въздухът в София никога няма да е достатъчно чист, а шумът е неизбежен.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Голяма разлика между хората в столицата и хората в провинцията на практика няма, защото хората от провинцията живеят в София, а напоследък има и софиянци, които се преместиха да живеят за постоянно в провинцията, при това надалече. Има различни видове хора, с различни ценности и ум, но това не е чак толкова териториално обусловено. Живеещите в София се научават да правят нещата по-бързо и по-решително, защото динамиката на града е такава. Животът в големи общности от хора също те научава да се съобразяваш повече с другите, защото делите по-малка територия заедно. И нека не забравяме, че София дава около 43% от брутния вътрешен продукт на България, така че – всички сме София, и всички сме провинция.

Диана Юсколова