Невена Борисова за "столичаниТе": Вечерите на София в моите очи са утрото на градското оживление

Невена Борисова е от различните млади хора, останали в България именно защото са умни и можещи. Родена е във Велико Търново, Завършва “Журналистика”, “Кино, литература и визуална култура”, както и икономическа специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Покрай амбицията си да учи и да се развива професионално, печели стипендии и посещава 9 държави, работейки по различни програми, свързани със социални и журналистически теми. Публикува поезия от 18-годишна и е автор на две стихосбирки - „Бавни портрети” (2008) и „Времетраене” (2016). Вълнуват я не само стиховете, но и различните съдби, и дълбоките творчески мотиви на българските поети. Сред любимите ѝ занимания е да си губи времето, което също не е за всеки. Дълбоко, но не непременно вярва в доброто, в активната позиция, в стремежа към промяна. Като всеки пишещ човек, Невена притежава способността да вижда и да усеща специалното в хората, градовете, стиховете и малките случки, които правят живота цветен. "Предизвикателството е да станем зъбчато колело, което променя или поне се стреми да промени механизма. А не да се хлъзгаме по лесния наклон на оплакването, омразата и страховете", казва тя. Ето какво сподели пред Столица.bg Невена:

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

Живея в София от над 15 години. Дойдох тук, когато ме приеха мечтаната специалност журналистика. Бях първа по успех сред записалите се за специалността, но в Търновски университет бях първа по успех сред всички кандидати за следване въобще. Запади последното родителите ми. много настояваха да остана да уча в Търново, но аз не се разколебах нито за момент.

По какво се различава София от родния Ви град?

Още когато, много млада, почти дете, дойдох тук, София ми приличаше, с многото си динамика, събития и възможности, на разтворилата се ослепително пред смаяния взор пещера от приказката за Али Баба и 40-те разбойника. Дотолкова бях опиянена от пространствената, както ми се струваше тогава, безкрайност на този град. Всичко това изглеждаше в контраст с града, от който идвам, иначе съвсем не малкия спрямо българските стандарти град Велико Търново. Сега си давам сметка, че всичко това е било интерпретирано през една особена призма - усещането за всичко предстоящо, за това, че си свободен да разтворищ крилете си. И няма по-красиво усещане от това за един млад човек, за един човек поначало, независимо от възрастта му.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

Виждам сгради, но за щастие - също така и небе, и зелени пространства. Бих искала да виждам и море, но не бих разместила чак световните тектонски плочи заради едно подобно желание!

Поетесата Виолета Христова за „СтоличаниТе": Качествени хора живеят навсякъде и те искат да намерат мястото си под слънцето

Кои са любимите Ви места в града?

Много обичам районите около театрите на София, особено привечер - с многото хора, светлини, аглмосфера. Вечерите на София в моите очи са всъщност утрото на градското оживление. Също така - улици като Граф Игнатиев, като Шишман, отново вечер.

Кой е най-добрият квартал за живеене, според Вас?

Трудно ми е да отговоря, и може би това затруднение означава, че районните архитекти имат още работа, свързана с облагородяването, както и с изграждането на облик на отделните квартали. Струва ми се, че всичко е все още на парче, и че фрагменти красота се редуват с фрагменти грозота почти навсякъде.

Кой е най-големият недостатък на столицата, според Вас?

Липсата на архитектурна, на благоустройствена, консистентност, както и приемственост, е огромен недостатък, който възпрепяства цъфтежа на града.

Смятате ли, че познавате София?

Аз лично не мога да се похваля като заемаща челните редици на пространствено ориентираните хора, на тази извънземна, чудата раса, но смятам, че познавам града добре - като облик, дух и атмосфера. И макар че всеки по-голям град обича да ни кара да се чувстваме чужденци в него, в София се чувствам като у дома си. И, парадоксално, може би, на моменти даже ми се струва твърде лесно обозрим/избродим пространствено.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Бих добавила дори още повече паркове, съответно - летни кина, открити сцени, цветни градини посред тях. Ако имах магическа пръчка, бих превърнала и много от сегашните блокове в кварталите в къщи, може би бих издигнала цели квартали с отличителни архитектурни стилове, както е в Потсдам или Амстердам. Същевременно, продължавайки да бъда един ентусиазиран (и неподкупен) архитект-вълшебник, бих направила така, че тези квартали да не са само за богатите. В тази връзка, бих премахнала и гетата, но не по начина, по който в някои български градове направиха това (просто да ги преместят заради градоустройствени промени), а бих спомогнала за интеграцията на жителите им.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Свободата да разгърнеш потенциала си. Незаменима екзистенциална възможност. Отделно от това, достъпът до култура. За съжаление, поне у нас, животът в големия град е равнозначен и на достъп до професионално развитие, и до здравеопазване, макар че не би трябвало да е така. Наскоро ми разказаха как във Франция има небалансирано струпване на културен живот в Париж, като у нас също е така. Но във Франция същевременно няма такава стъписваща липса на инфраструктура и на социални услуги, както е у нас.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Не съществува разлика, макар че хората, вече озовали се в един “център”, винаги са били склонни към един вид центричност. Но колкото и да е упорит човешкият навик да “аристократизира” този център, винаги свежи сили са идвали от разнопосочни места, или балансирали оттам, където се намират. Тези хора винаги са обновявали центъра, който е малко или много изкуствена, въображаема конструкция. И без тях той би се превърнал в блато. Това важи включително за притока на таланти. Много често един талант се оформя и укрепва именно там, където привидно е периферията, а всъщност не е така.

Автор: Диана Юсколова