Митко Новков за „СтоличаниТе“: На София ѝ липсва ...

"Няма лоши народи, има лоши хора. Човек просто трябва да е достатъчно наясно със себе си, за да може да отличава лошите от добрите. И да държи на вторите, избягвайки първите. Макар че, за жалост, това не винаги е възможно". Това казва в едно свое интервю Митко Новков - писател, журналист, психолог, философ и човек, който винаги е имал активна гражданска позиция и поглед както към отделния човек, така и към обществото и процесите в него. Завършил е психология и философия в Софийския университет, Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация. Автор е на 6 книги и множество публикации. Носител и на няколко национални награди. Бивш директор на програма "Христо Ботев" на БНР, автор на популярното и обичано от слушателите предаване "Премълчаната история". Определя се като "отворен, любопитен, бодър, благосклонен, държащ на думата си, радушен". Животът ни е даден един път, добре е да го изживеем с усмивка, със светлина, с доброта, казва той. „София е наистина бленувана: в нея срещаме хора, случки и събития, които не сме си и помисляли, че може да ги има в България – аристократизъм, финес, елегантност. Е, да, вярно е, че ги има и обратните им: простотия, грубост, солдафонщина, но не те преобладават. Пък и – ако решим да сме честни – много повече ни импонират първите, отколкото вторите“, казва той.

Ето какво още сподели Митко Новков пред Столица.bg:

От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

В София живея заедно със семейството си от 2001 г., но винаги съм искал да живея тук, още от дете. Роден съм на 80 км от столицата и въпреки че трябва да се прехвърля Стара планина (прохода Петрохан), за да се стигне до нея, баща ми и майка ми ни водеха с брат ми често. И винаги ме е впечатлявала с мащаба си, с оживлението и разнообразието си. Така да се каже, мечтаейки си да живея в София, вероятно съм си мислил, че някак и на мен тя ще предаде тези свои качества – мащабност, оживеност, разнообразност. Е, не се получи точно така, но пък се получи друго – изпълних една мечта, значи бях свободен и волен да продължа към постигането на следващите.

По какво София прилича на родния Ви град? По какво се различава?

Често казано, по нищо. Аз съм роден в с. Бързия, общ. Берковица, и вълненията там са съвсем различни от софийските. Тук се вълнуваме от паветата, докато там – от гроздобера, примерно. Така че контрастът е пълен, но пък тъкмо на негова база мога да оценя и оценявам уникалността на София.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

Слава Богу, виждам това, което винаги съм искал да виждам – много дървета, зеленина, простор, Витоша отсреща. Облагодетелстван съм, сиреч...

Кои са любимите Ви места в града?

Много са, но ще изброя три: Паркът „Гео Милев”, където дълго, цели 14 години, се разхождахме с Феро, нашето куче порода чау-чау; мъничката уличка със стълбището, което се спуска от „Московска” към Гьоте институт – често посядам там за нещо като медитация; площадът пред Народния театър с фонтаните – винаги, когато се разхождам из София, минавам оттам.

Кой е най-добрият квартал за живеене, според Вас?

Нашият си, кв. „Гео Милев”.

Какво липсва на столицата, според Вас? Кой е най- големият недостатък на София?

Разстоянията сякаш. Живял съм дълго в Бургас и там някак е по-съборно място, по-интимно. Тук, за да се срещнеш с приятел/и, трябва да се уговорите няколко дни предварително, докато в Бургас купоните ставаха спонтанно, от само себе си. Та ако говорим какво ѝ липсва на София – спонтанност ѝ липсва.

Смятате ли, че познавате столицата?

О, да, макар че ако отида в някой квартал сигурно ще ми се наложи да питам за конкретното място. Но със сигурност няма – ако трябва да тръгна към „Люлин”, да взема автобус 213, който да ме откара в „Младост”.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Тротоарите, задължително тротоарите. Ужасни са.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Възможностите, много повечето възможности. Казах по-горе – София е разнообразна, а това разнообразие ти дава шанс за избор/и; безценен шанс.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Ще отговоря колебливо – и да, и не. Да, защото за да поемеш към големия град, си е някакъв риск, напускане зоната на комфорт; изобщо малко по-авантюристичен, по-приключенски дух е необходим. Не, защото навсякъде по света хората искат и търсят едно и също – любов, спокойствие, сигурност, съществуване не на ръба на оцеляването. И въпреки че много я обичам песента на „Тангра” по текст на Александър Петров „Малкият град”, там – освен да се влюбиш, има още много неща, които се случват. Бил съм и знам...

Диана Юсколова