Журналистката Лора Младенова за „столичаниТе“ : Живея в София, но с единия крак винаги съм била другаде

Лора Младенова е от онези млади жени, за които думите „свобода“ и „право“ не са абстрактни понятия, а конкретни цели. Тя е главен редактор на „женски“ сайт, в който се дискутират проблемите, вижданията и страмежите на съвременната жена, като особено присърце се вземат личните истории, защото всеки разказ носи различна емоция и оставя след себе си специфичен вкус. Освен, че се вълнува от проблемите на жените и ги поставя във фокуса на общественото внимание, Лора е страстен футболен запалянко, пише стихове, обича да пътува и да среща смислени хора. От години се включва във всеки протест, свързан с домашно насилие и искане за справедливост. Родена е във Варна, но столицата е мястото, което ѝ дава най- много възможности за работа и развитие. Не на последно място, тук може да мине през града със зелената си коса, без да предизвика след себе си неодобрително мърморене, което никак не е за подценяване като предимство. Кои са останалите преимущества, които я задържат в София, сподели тя за новата рубрика на Столица.bg- „столичаниТе“:

Защо избрахте столицата за свой дом?

Вече близо 14 години живея в столицата. Дойдох заради образованието, което исках да придобия, защото повечето ми приятели са тук, и заради повечето възможности за социални и културни събития в сравнение с всеки друг български град. Обаче с единия крак винаги съм била другаде.

По какво София прилича на родния Ви град?

По задръстванията, безразборното паркиране, разбитите улици и камарите смет около гюмовете. По презастрояването. По фрапиращата разлика между красивите сгради в историческия център и безрадостните панелки по кварталите. Ако обаче искаме да сме позитивни, по хората – и на двете места има смислени хора, които искат да развиват тези градове със стойностни инициативи. И по парковете – и на двете места има хубави паркове, които са чудесно място за социален живот.

По какво се различава?

Няма море, въпреки „героичните усилия“ на Вълко Червенков за обратното. И няма толкова много кестени, които да цъфтят пролетно време. За сметка на това се случват много повече интересни събития, гостуват музиканти и артисти.

Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

Имам късмета да виждам това, което искам да видя – градинка със зеленина, с птици, които си храня, с котки. Имаше риск да се изсече и превърне в паркинг, но открихме компромисен вариант със съседите ми, който да устройва всички.

Кои са любимите Ви места в града?

Обичам парковете, особено Царската градина, парк „Възраждане“ (макар и хубавото му име да е партийно опорочено), Южния - Кучешката поляна, градинката на Народния – всички места, където можеш да си прекараш с приятели всеки час от денонощието. Обичам Градската галерия. И Младежкия театър – според мен към момента най-добрият от столичните. Обичам си и 2-3 малки заведения с все още нормални цени, където се събираме за по чай или за по бира с моите хора. И да вървя по „Гладстон“ и по „Солунска“ със слушалки в ушите обичам, особено през пролетта и лятото.

Какво липсва на столицата, според Вас?

Адекватно управление, фокусирано върху нуждите на хората и върху екологията, а не върху бизнес интереси. Липсва последователна мисъл за преминаването към по-устойчив и достъпен за всички транспорт. Липсва грижа за бездомните хора и уязвимите групи в града ни. Липсва и единна градска общност – която да не се дели на кореняци и провинциалисти, на център и квартали, или на леви и десни – а да действа единно с мисъл за града. За последното не ни е виновно управлението, причинно-следствената връзка е обратната.

Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

Тротоарите и уличното осветление. И при най-безобидния дъжд винаги се намира плочка с изненада, която да ти изкъпе краката. За осветлението обаче си има телефони за контакти по квартали, достъпно е за всеки да се свърже и да каже къде има проблем с улични лампи – хората действат бързо и адекватно, може би просто не се знае много за това. Със сигурност бих действала и в посока повече зелени площи и детски площадки, велоалеи и пешеходни зони.

Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

Има повече възможности за работа, но пък и повече кандидати. Предлаганите възнаграждения са по-добри, особено ако можеш да ги изкарваш в София, а да ги харчиш основно в родния си град, в случай че работиш дистанционно. Лично за мен е много важно и че тук има много повече възможности за културен живот и за среда, в която да се занимаваш със социално-политически инициативи, отколкото на всяко едно друго място у нас. И още нещо: има всякакви човешки типажи, има по някого за всеки, има при кого да намериш себе си. Липсва онова провинциално усещане за „главната улица“, където всички са седнали на кафе с лице към пътя, за да гледат и да обсъждат кой - как е облечен и с кого е излязъл. Тук най-малко съществува усещането за „какво ще кажат хората“, въпреки че пак го има.

Кой е най- големият недостатък на София?

Същият, който е и най-голямото ѝ предимство – хората. Случващото се в държавата, в градовете, в общностите ни, не е обективно събитие извън нас. Ако в София управлението е лошо, ако промените се случват хаотично, на парче, или по неадекватен начин, ние имаме роля в това, както имаме роля и във всяка положителна промяна, която осъществяваме сами, или – още по-добре – съвместно.

Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

Любимата ми погрешна генерализация е, че всички генерализации са погрешни. Да, съществува разлика, но тя не се дължи на някакъв добър или лош „човешки материал“ – нарочно го казвам така цинично. За мен разликата е във възможностите и средата, в която растем като деца. Ако си расъл в град, където на кино се излъчват само блокбъстъри, в театъра – посредствени комедии, галерията събира прах, липсват социални центрове, общности, колективи, заведенията са мутробарок, чалга и черно, а основната грижа на общността е „какво ще кажат хората“, просто ти е по-трудно да наваксаш сред хора, които са имали други първоначални привилегии. Независимо от какво семейство си и независимо с какви заложби.
Разбира се, и това е генерализация. Факт е, че си зависи от нас как ще си изиграем ръката в живота с картите, които са ни раздадени, но е факт и че картите, които са ни раздадени, не са едни и същи. Иначе междуградският антагонизъм е напълно изкуствен и излишен, също като повечето форми на антагонизъм между хората.

Още от "столичаниТе" : Лекарят-писател д-р Анастас Иванов за "столичаниТе": Усмихнатите хора са еднакви и в Родопите, и на Ларгото, и в Капана