Лекарят-писател д-р Анастас Иванов за "столичаниТе": Усмихнатите хора са еднакви и в Родопите, и на Ларгото, и в Капана

Д-р Анастас Иванов е най-добрият писател на фантастика сред столичните лекари. Тео Буковски, както е известен в средите на писателите, е най-фантастичният лекар сред столичните писатели. От години се питам, как успява да отдели време, сили, въображение и вдъхновение за писане на истории, след като цял ден е лекувал хора, изслушвал е многобройните им оплаквания и се е опитвал да помага. Д-р Иванов е общопрактикуващ лекар от 2000г., а Тео Буковски е член Управителния съвет на Съюза на българските писатели от 2021г. Членува и в съюза на писателите-лекари “Димитър Димов”, клуба на писателите-криминалисти “Саламандър” и Асоциация на младите писатели. Автор е на книгите: “Убийства 4D” (2014), “4.50 Часът на кошмара” (2014), “А те изпълзяват нощем” (2016), “9.8 по скалата на болката” (в съавторство с Десислава Шейтанова, 2017), “А те прелитат нощем” (2021). Хората, на които е помогнал като лекар, не можем да изброим.

„От 9 до 18 бях влюбен в книгите на Даръл. След това трябваше да се влюбя в учебниците по анатомия и физиология, хирургия и вътрешни болести“, казва за себе си. Самият той едва ли може да определи, кое е водещото в неговата личност – писателят, разказвачът, или лекарят. Равновесието между двете му същности е крехко и се поддържа с редовно посещение на Витоша, с дълги разходки до Боянския водопад, до Черни връх, а при липса на време – просто до някой столичен парк. Ето какво разказа той за новата рубрика на Столица.bg - "столичаниТе":

- От кога живеете в София и защо избрахте столицата за свой дом?

- През 1991 г. влязох да уча медицина в Медицинска академия-София. По онова време с един приемен изпит по биология и един по химия можеше да се кандидатства във всички медицински университети, но моето първо желание беше именно за София,  защото преди това няколко пъти бях идвал в столицата. Тук винаги съм имал много роднини – в онези години почти една дузина хора и си бях харесал няколко чудни кътчета от града – градинката пред Народния театър, новата /тогава/ зоологическа градина, малката виличка в Драгалевци, останала от една от моите лели, и най-вече къмпинг „Черния кос” край Владая с пенливата рекичка и дървените бунгала, в който идвахме с дядо ми и баба ми почти всяко лято. Така че, идвайки тук преди 32 години, аз знаех, че София ще се превърне в мой дом за дълго.

- По какво София прилича на родния Ви град, и по какво се различава?

- Роден съм в Шумен - възрожденски град. Там се е състояло първото театрално представление в България, доколкото си спомням, още през 1856 г. , и е създаден първия симфоничен оркестър, пак двайсетина години преди Освобождението. В началото на миналия век Шумен е имал повече жители, отколкото София по онова време. Регионалната му библиотека е една от най-големите в България. Така че успях да порастна в град, в който музиката, литературата и театъра имат традиции и бяха на почит. Така, както е и в столицата. Край Шумен се извисява и Илчов баир, от който започва широкото Шуменско плато с неповторимия резерват „Букака”. Като ученик обикалях по пътеките там между вековните букови и дъбови гори в търсене на дъждовници и насекоми и се чувствах като Джералд Даръл в детството му на остров Корфу. Сега продължавам със същата енергия, но по склоновете на Витоша, Лозенската планина и Плана.
А разликите в двата града са преди всичко в разстоянията. И досега се опитвам да премина от единия край на София до другия пеша. Не, че ми се получава. Признавам си, че за 32 години не можах да обиколя всички квартали на столицата. Но ми остават не повече от 2-3, северно от Северната тангента.

- Какво Ви се иска да виждате през прозореца на дома си сутрин? Какво виждате в действителност?

- Искам да виждам развълнувано море. Синьо. И го виждам. Защото ние виждаме само това, което искаме да виждаме. Има една приказка, че гледаме с розови очила. Аз, тъй като съм далтонист за зеления цвят, предпочитам да си слагам зелени очила и затова сутрин от прозореца си виждам една зелена полянка, разположена в детската градина под блока. Виждам и много тичащи деца, приличащи на бели зайчета в морето. Но най-вече виждам слънцето, което се подава зад покрива на далечния блок и си казвам: „Уф, защо не е събота да си легна пак!”

- Кои са любимите Ви места в града?

- С годините, прекарани тук и най-вече със спомените, които волю-неволю си създаваме, се добавиха и нови. Много ми харесва квартала, в който живея – „Младост”, като дойдох тук беше много зелен, сега пък е уреден и пъстър с Бизнес парка, Метрото и няколкото парка. Често ходя до хотел Плиска, Борисовата градина, езерото Панчарево. На планината Витоша съм и зиме, и лете. Имам и една любима поляна между Бистрица и Железница.

- Кой е най-добрият квартал за живеене, според Вас?

- Бих живял в поне още десет квартала на столицата. През годините съм живял и в центъра, на Канала, и в Дианабад, на гара Подуяне, в Бъкстон... На някои места ми е харесвало, на други по-малко, но ако мога да избирам, бих се установил в квартал, в който да чувам шума на гората и плискането на морските вълни. А, и ако може и сутрин да гукат гугутки.

- Какво липсва на столицата, според Вас?

- Е, ясно какво ѝ липсва – море. Ама то не може всички хубости накуп. Може би ако се помисли как да се спре хаотичното строителство на безлични сгради в кварталите, да се престане с ремонтите на ремонтите в центъра, да вземем да подредим по правилния начин един път завинаги паветата пред Народното събрание и плочките по „Граф Игнатиев”, да поправим лифтовете на Витоша, защото за булеварда винаги се намират кандидати... и още 10-12 неща да се случат, София ще заблести. Но тогава пак няма да сме доволни, защото няма да има за какво да мърморим. А, и ако може да няма всяко лято по десет дни профилактика на топлата вода!

- Смятате ли, че познавате столицата?

- Да, познавам я, с изключение на онези 2-3 квартала зад Северната тангента, но пък имам амбицията и там да пообиколя. Имам един приятел, чието хоби е разглеждането на кварталите на София. Въпреки, че той е кореняк, всеки път, когато ме покани да обикаляме, открива нещо ново. Та и аз така покрай него.

- Какво бихте ремонтирали, реконструирали и променили в София, ако можехте?

- Бих направил Дом на книгата – сграда, в която има книжарници, бибилотека, място за представяне на книги, за срещи на автори и читатели, а защо не и там да се помещават и няколко издателства. За лифтовете споменах. Престъпно е да се возим с коли до Златните мостове, когато имаше един прекрасен лифт Княжево-Копитото.
Бил създал и повече водни площи в София, в това число и басейни. Столицата ни е един от градовете с най-много минерални извори, а колко са откритите басейни. После защо децата били със затлъстяване и стоят пред компютъра по цял ден! Направете басейни, пуснете ги не по 25 лева билетчето и вижте дали децата няма да ги напълнят.

- Кои са предимствата на големия град, които го правят привлекателен за хората, според Вас?

- Работата, образованието, културата. А, да, и уреденият градски транспорт. А вечер винаги къде има да поседнеш и да се видиш с приятели.

Кремена Димитрова за "столичаниТе": София не е приятелски настроена към жителите и гостите си

- Съществува ли действително разлика между хората в столицата и тези в провинцията, според Вас, и каква е тя?

- Във всички интервюта последният въпрос е най-сложен, но усмихнатите хора са еднакви и в Родопите, и на Ларгото, и в Капана, и в Морската градина. А кривите... И тях можеш да ги усмихнеш, ако си достатъчно настойчив!

Диана Юсколова