Софияплан: От мащабна реконструкция се нуждае мреж...

ВиК мрежата за питейна вода на Столична община се нуждае от мащабна реконструкция или рехабилитация. Това показва анализ на общинското предприятие Софияплан, който обхваща няколко сектора за градското развитие. Данните от проучването са част от повготовката на и е по Програма за София.

Това е документът за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 година. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на града.

Водоснабдителната мрежа е развивана и разширявана едновременно с разрастването на града и значителна част от нея е изградена преди 1999 година. Около 50% от нея е съставена от стомана и етернит, сочат данни на концесионера „Софийска вода“ към 2018 г. Материалите, от които е изградена, полагани основно до 80-те години на миналия век, не са достатъчно качествени и имат кратък експлоатационен срок.

Водопроводната система на Столична община обслужва 100% от населението, а общата и дължина към декември 2020 г. е 3699,00 км. Язовир “Искър” осигурява водоснабдяването на около 80% от територията на СО, а язовир „Бели Искър“ на около 20% от нея. Съществуващите водоизточници са достатъчни, за да осигурят водоснабдяването на общината през следващите 20 години.

Въпреки това трябва да се изследват възможностите за алтернативно водоснабдяване. За подобряване на водния баланс могат да се разгледат вариантите за водочерпене и използване на подземни води, термоминералните води и оборотното използване на вода. Контролът на качеството на питейната вода се извършва както от “Софийска вода” АД , така и от РЗИ София чрез постоянен и периодичен мониторинг в 226 пункта за пробонабиране. Качеството на водата, подавана за задоволяване на питейно-битовите нужди е добро. Рядко се наблюдават отклонения от нормативните изисквания.

Бързите темпове на строителство на нови сгради води до стихийно разрастване на водоснабдителната система без да се спазва принципът на сключеност на мрежата на Столична община, възприет при изграждането й. Водопроводната мрежа често се изгражда на парче при реализацията на отделни инвестиционни проекти, като този проблем е особено явен в неурбанизираните територии, се посочва още в анализа на Софияплан.

Дължината на канализационна мрежа е 1758,482 км към декември 2020 г. и обслужва около 80% от населението. Централната градска част на София има изцяло изградена канализационна система. Поради разрастването на града през последните 100 години, отпадъчните водни количества, преминаващи през мрежата в центъра на София са се увеличили значително. Това води до изчерпване на капацитета й и налага извършването на мащабна реконструкция.

В крайградските територии канализация липсва или не е напълно изградена. За реализация на необходимите дейности по изграждане, доизграждане, рехабилитация и реконструкция на канализационната мрежа е необходим огромен финансов ресурс, с който Столична община в момента не разполага.  

Важно условие за намаляване на риска от наводнения е и правилното функциониране на канализационната система. В момента тя е смесена: поема не само битовите отпадъчни води, но и производствените и дъждовните отпадъчни води. За облекчаване на натоварването ѝ, по време на интензивни дъждове канализацията прелива в софийските реки.

Енергия
По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) има  достатъчно производствени мощности за задоволяване на нуждите от енергия на Столична община. До 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. 

Услугите на „Топлофикация София“ се ползват над 410 хиляди битови и стопански абоната, които нарастват ежегодно със средно 0,5 до 0,7 процента. За последните 10 години присъединеният изчислителен топлинен товар е нараснал със 7,7 процента. Независимо от непрекъснато увеличаващия се товар, консумираната топлинна енергия като цяло намалява и тази тенденция не е временна. Една от причините затова е обновяването на жилищния фонд – над 80% от жилищата в СО вече са със сменена дограма и частична топлоизолация.

Прогнозата за сумарно потребление на енергия в Столична община е, че въпреки увеличаване на броя на консуматорите, през 2030 г. то ще намалее до 5,5 млн. МВтч/г, при сегашно ниво на потреблението от 5,66 млн. МВтч/г. 

Поддържането и развитието на централизираното топлоснабдяване е от изключителна важност за чистотата на въздуха в София. Немалка част от основните съоръжения на „Топлофикация София“ са остарели и с изтичащ експлоатационен ресурс. Много от тях трябва спешно да бъдат обновени с нови високотехнологични инсталации.

Реформите в сектора предвиждат все по-голям дял на енергията, произведена от възобновяеми източници. Потенциал за оползотворяване на територията на Столична община имат слънчевата, аеротермалната и геотермалната енергия, както и горивото от биомаса. 