София е на 111 място от 141 града в класацията на интелигентните градове

Българската асоциация за интелигентни транспортни системи изведе ключови решения на базата на анализи за развитието на устойчива градска среда в София и ги изпрати на всички кандидати за кметове на София, за да ги запознаят с проблемите и решенията на трафика в столицата.

Анализът е направен от експертите и се посочва, че според годишния доклад на IMD (International Institute for Management and Development) за 2023-а година, София заема 111 място от общо 141 града в класацията на интелигентните градове.

„Към настоящия момент идентифицирахме няколко области, в които интелигентните транспортни системи предлагат ефективни и полезни решения: управлението и контрола на трафика, включително управлението на пътната мрежа, улесняването на мобилността на хората и стоките, оптимизирането на разходите за енергия и защитата на околната среда и безопасността на движението по пътищата. Въпреки че в София вече се използват някои интелигентни транспортни системи, прилагането им е частично и без цялостна единна концепция за развитие.
Също така управлението на трафика и на градската мобилност се нуждаят от единни взаимно свързани решения, каквито към момента липсват. Например градският транспорт се управлява от Центъра за градска мобилност, а съвсем друга структура отговаря за управлението на трафика и то е независимо от управлението на градския транспорт.
Смятаме, че устойчиви решения на въпросите с недостатъчните места за паркиране, улесняването на трафика, развитието на транспортната инфраструктура, мобилността, безопасността и повишаването на екологичността, могат да бъдат намерени единствено чрез приемането на дългосрочна стратегия, която ще се прилага независимо от това кой управлява града.
Целта, която ще бъде постигната чрез дългосрочните решения на посочените въпроси, е именно подобряването на качеството на живот в устойчива градска среда – поекологична, по-икономична, безопасна и сигурна среда.
За да бъдат намерени най-ефективните решения, необходимо е извършването подробни анализи относно това каква е необходимостта от увеличаване на местата за паркиране в централната градска част и в кварталите, вкл. чрез изграждането на паркинги; свързаността на градския транспорт с метрото; необходимостта от разширяване и улесняване на велосипедната инфраструктура и др. Анализирането на сегашното положение ще позволи вземането на най-ефективните решения“, убедени са от Българската ИТС Асоциация.

Ето анализите, които са направили от Българската асоциация за интелигентни транспортни системи:

1.1. Анализ на поставените пътни знаци във всички зони, включващ мерки и препоръки за оптимизация и подобряване на трафика и градската среда;

1.2. Анализ за определяне на:
 места за подземни и надземни паркинги във всички зони;
 успокоени зони с ограничение на скоростта на 30 км/ч във всички зони;
 определяне на паркоместа в подзоните за зареждане на търговски обекти, определяне на улици с пълна забрана за паркиране и определяне на подзони за паркиране само на живущи;

1.3. Анализ на градския транспорт
 анализ за въвеждане на експресни линии между кварталите;
 анализ за довеждащи линии до спирките на експресните линии;
 довеждащ транспорт от буферни паркинги в покрайнините на града;
 интелигентна система за контрол на транспорта и управление на свързани разписания на различните видове транспорт, включително железопътен и въздушен;
 плаващи разписания на градския транспорт за довеждащите линии.

В зависимост от резултатите от анализите, са възможни различни решения. По-нататък излагаме възможни решения, включително чрез прилагане на интелигентни транспортни системи, които биха подобрили градската среда:

 изграждане и внедряване на система за управление на нискоемисионните зони;
 изграждане и внедряване на единна система за управление на трафика;
 изграждане и внедряване на система за управление на паркингите;
 изграждане и внедряване на система за управление на градския транспорт
 изграждане и внедряване на информационни системи за трафика, градския транспорт и предупреждения за инциденти, включително чрез изпращане на „Трафик информационни съобщения“ (TIM)

Определяне на стратегически зони за развитие и управление

I. Синя зона – действащата такава съгласно Наредбата за организация на движението на територията на Столична община се определя и за ПЪРВА НИСКОЕМИСИОННА ЗОНА
(малък ринг):
1. Определяне на цялата синя зона, с изключение на булевардите, за успокоена зона с ограничение на скоростта на 30 км/ч.
2. Премахване на режим на паркиране “служебен абонамент”, с изключение за:
 дипломатически нужди;
 хотели;
 болници и здравни заведения
3. Определяне на паркоместа в подзоните за зареждане на търговски обекти.
4. Определяне на улици с пълна забрана за паркиране.
5. Определяне на подзони за паркиране само на живущи.
6. Ограничаване на локалното паркиране, чрез въвеждане на правилото 1 човек –1 автомобил, но не повече от 3 автомобила на един адрес.
7. Определяне на места за подземни и надземни паркинги и приемане на план със срокове за изграждането им.
8. Собствениците на обществени паркинги да се задължат да подават информация в реално време, чрез осигурен безплатен достъп до Система за управление на паркинги.

II. Зелена зона – действащата такава съгласно Наредбата за организация на движението на територията на Столична община същата се определя и за ВТОРА НИСКОЕМИСИОННА ЗОНА (голям ринг):

1. Определяне на успокоени зони с ограничение на скоростта на 30 км/ч в обхвата на:
 детски градини, училища, университети;
 болници и здравни заведения
2. Определяне на места за подземни и надземни паркинги и приемане на план със срокове за изграждането им
3. Определяне на подзони за паркиране само на живущи
4. Ограничаване на локалното паркиране, чрез въвеждане на правилото 1 човек - 1 автомобил, но не повече от 3 автомобила на един адрес.
5. Собствениците на обществени паркинги да се задължат да подават информация в реално време, чрез осигурен безплатен достъп до Система за управление на паркинги.
6. Премахване на режим на паркиране “служебен абонамент”, с изключение за:
 дипломатически нужди;
 хотели;
 болници и здравни заведения. 7. Увеличаване на глобите и санкциите за паркиране върху зелени площи и тротоари.

III. София град – от края на Зелена зона до Околовръстен път и Северна тангента:
1. Определяне на успокоени зони с ограничение на скоростта на 30 км/ч в обхвата на:  детски градини, училища, университети;  болници и здравни заведения.
2. Собствениците на обществени паркинги да се задължат да подават информация в реално време, чрез осигурен безплатен достъп до Система за управление на паркинги.
3. Определяне на места за подземни и надземни паркинги и приемане на план със срокове за изграждането им.
4. Определяне и обособяване на жълти зони в жк:
 Люлин;
 Младост;
 Дружба;
 Надежда;
 Студентски град;
 Обеля;
 Овча купел;
 Хаджи Димитър;
 Свобода;
 Бели брези
5. Увеличаване на глобите и санкциите за паркиране върху зелени площи и тротоари.
6. Въвеждане на плаващи разписания на градския транспорт за довеждащите линии с оглед сгъстяване на интервалите в определени часове и разреждането им в други.

Предложения за конкретни решения за управление и контрол на трафика
1. Надграждане на система на ANPR видеонаблюдение в BUS ленти
 Към края на септември 2023 са изградени и работещи 220 броя камери в BUS ленти.
 Системата е доказала своята полезност. Откакто е стартирана има отчетливо подобрение в движението на колите на градския транспорт по Бус ленти.
 Системата трябва да се разшири като обхват на покритие за новите локации, където липсва контрола чрез ANPR камери.

2. Трасета за оптимизация на трафика
 Към края на септември 2023 функционират следните 6 броя оптимизирани трасета: бул. България, бул. Цар Борис III, бул. Владимир Вазов, бул. Искърско Шосе, Малък Ринг и бул. Малинов.
 Тъй като броят на МПС в гр. София нарасна до над 1М дневно (собствени и приходящи), оптимизирането на трафика по направления в зависимост от часовото натоварване е най-добрия начин за управлението на задръстванията и бързото „източване“ на колоните от МПС. Оптимизацията спомага и за намаляване на замърсяването на въздуха в гр. София.
 За да се обхванат всички главни артерии на гр. София, предлагаме да се оптимизират още пет трасета, а именно: Голям Ринг, бул. Царица Йоанна, бул. Сливница, бул. Ломско Шосе (към това трасе има 3 ръкава, които го свързват с Малкия ринг), бул. Ботевградско Шосе, бул. Цариградско Шосе, бул. Симеоновско Шосе, бул. Черни Връх и СОП като единно Трасе.
 Също така да се довършат бул. Искърско шосе (бул. Шипченски Проход) и бул. Цар Борис III.
3. Доизграждане на система за приоритизация
 В момента на територията на гр. София работят няколко Системи за Приоритизация, а именно:
 Приоритизация на градски транспорт, базирана на централизирано автоматично управление. Тази приоритизация е инсталирана на 200 кръстовища от 239 възможни.
 Приоретизация на МПС на Спешна помощ, базирана на централизирано автоматично управление. Тази приоретизация е инсталирана на 200 кръстовища от 239 възможни.
 Тъй като тази система е доказала по безспорен начин своята полезност (колите на
Спешна помощ покриват норматива от 8 мин. до адрес, а графика на колите от Градския транспорт започна да се спазва), предлагаме разширяване на обхвата на Системата върху всички възможни кръстовища.
4. Разширяване на Системата за контрол на достъпа до шахти
 Към края на Септември 2023 има функционираща система за контрол на достъпа до тръбно каналната мрежа собственост на Столична община, която обхваща 315 шахти.
 Във връзка с осигуряването на контролиран достъп, запазването целостта на мрежата и предотвратяването на нерегламентиран достъп от неоторизирани лица е необходимо системата да бъде надградена.
5. Изграждане на Автоматизирани Пешеходни Зони за Почивни и Празнични Дни
Организирането на пешеходни зони във всички по-големи градове в Европа е факт. Това е тенденция, която се налага по социално-екологични причини и стана популярна преди повече от 10 години.
В гр. София Пешеходните зони се ограничават с парковите пространства и част от бул. Витоша. Има категорична нужда от нови Пешеходни зони в централната градска част.
Проблемът при всички Пешеходни зони е един и същ, а именно достъпа на живущите в тези зони и зареждането на прилежащите търговските обекти. Този проблем е решен в другите Европейски Столици чрез технически средства и почасова пропускливост.
Възможно решение: изграждане на техническа инфраструктура, чрез която ще стане възможно:
 организацията на огромни пешеходни зони в почивните дни или при специални случай като: конференции, художествени дейности на открито, митинги и всякакви други масови прояви
 пренасочването на автомобилния трафик
 идентификация и категоризация на МПС с право на достъп
 оповестяване на събитие по затваряне на улици
 мониторинг и контрол на затворените улици
Предложението е за обособяване на Пешеходни зони. Пешеходните зони биха могли да са с променлива големина и конфигурация. Пешеходните зони биха могли да дават директен пешеходен достъп от центъра на града (Жълтите павета) до Южен Парк.
Техническите средства за обособяване на Пешеходни зони са най-вече средства за възпрепятстване на автомобилен трафик – Пиломати.
В същото време е задължително оповестяването на Пешеходните зони, което се прави с Информационни табла.

Съществуващите ANPR камери могат да се използват за идентификация и категоризация на МПС. Когато това е факт живущите в центъра граждани, както и прилежащите търговски обекти могат да подадат регистрационните номера на моторните превозни средства, които да имат право да навлизат в Пешеходните зони. Влизането ще става автоматично, тъй като превозните средства ще бъдат разпознати и пиломатите ще дадат достъп. Този достъп може да бъде администриран по всяко време. Също така може да бъде възможен само в определени времеви интервали (примерно през нощта).
6. Предложения във връзка с насърчаване на ползването на велосипеди за придвижване в градска среда

Предлагаме придвижването с велосипеди да стане част от градския транспорт в София чрез изграждане на система за споделено ползване на велосипеди:
 разширяване на инфраструктурана за придвижване с велосипеди
 изграждане на велосипедни алеи, свързващи различни части на града с метро станциите
 възможност за ползване на велосипед под наем срещу заплащане на цената на превозния документ за еднократно пътуване в градския транспорт или включването на услугата в пакета, ползван от пътниците с годишна абонаментна карта за пътуване по всички градски линии, т.е. без допълнително заплащане.