"Иновации и добри практики в здравния сектор": Фокус върху скрининга и профилактиката на социалнозначими заболявания

Институции, бизнес, лекари, пациенти, обществени организации трябва да се свържат в здравна екосистема, за да имаме по-успешни резултати в здравеопазването. В България има добър достъп до медицински иновации, но е необходимо да се засили взаимодействието между отделните звена и да се вземат стратегически решения в сектора.

Лошите здравни показатели на населението няма да се подобрят, докато не задействат скринингови програми за социалнозначимите заболявания.

Тези изводи обединиха участниците в 10-тата юбилейна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от в. „Капитал“. Дискусиите може да бъдат проследени на запис в Youtube канала на „Капитал“.

Целта на форума бе да обобщи какво се случи в медицината у нас и по света през последните 10 години и да представи визия какво предстои.

Първият панел „Последните 10 години на българското здравеопазване“ предложи интересни дискусии, модерирани от доц. д-р Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването.

По темата „Преход към дигитализирано здравеопазване“ говори Борис Костадинов от „Информационно обслужване“, който представи извършеното до момента, сегашните и бъдещите възможности на НЗИС. Чрез нея държавата вече може да проследява в реално време заболеваемостта и имунизационната дейност. „Всеки ден се обработват 1,7 млн. транзакции, в пациентски досиета са постъпили над 38 млн. прегледа за 2023 г. Тези числа са 14 млн. рецепти, 22 млн. направления, 18 млн. резултати от изследвания, 2 млн. хоспитализации и 1 млн. имунизации“, каза Костадинов. Числата показват, че дигиталната трансформация е не само възможна, но и успешна.

Панелната дискусия „Медицинските победи и очакваната институционална подкрепа“ започна с представяне на акценти в управлението на НЗОК от нейния управител Станимир Михайлов.

„Акцент в работата на институцията е планирането и прогнозируемостта, предстои разширяване на аналитичната дейност. Бюджетът е нашата стабилна основа. Проектът за 2024 г. ще бъде по-голям, заложено е увеличение, разпределено по всички разходни пера без административна дейност. Предвиждаме стимулиране на дейности по профилактика и дейността на лечебни заведения в отдалечени райони“, каза Михайлов.

Контролът е гаранция за сигурност и за целта разчитаме здравноосигурените да участват, като съдействат при проверки и подават сигнали за неполучена дейност и лекарства, добави той. Ще се засилят проверките и ще се проследяват записите в НЗИС в реално време. Акцент е и електронното здравеопазване, което също подпомага контрола. Вече има техническа възможност за контрол на лекарствените продукти, прилагани в болниците, и чрез верификационните кодове, с които работи системата за верификация на лекарствата. Интеграцията на системите ще позволи механизъм за проверка на подадените от лечебните заведения данни за приложени лекарства спрямо данните на системата за верификация на лекарствата.

Презентация на тема „Намаляване на смъртността от инфаркт. Следваща цел: Национален кардиологичен план“ представи доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).

„През миналите 10 г. в кардиологията се случиха много важни неща благодарение на колаборацията и мъдрото управление на здравната каса и институциите. Има революция при лекарствата, но най-важното бе борбата с инфаркта чрез създаването на мрежа от инвазивни кардиологични центрове, които поеха животоспасяващото лечение при остър инфаркт. Смъртността от инфаркт намалява през годините. Предстои обаче да погледнем надолу, защото инфарктите са само върхът на айсберга. Проблемът е да идентифицираме хората със сърдечносъдов риск, за да не се допускат остри инциденти. Необходима е стратегия за действие, вече създадена с инициативата за Европейски план за сърдечносъдово здраве, който да бъде адаптиран и въведен в отделните държави. „Очакваме тази инициатива да заработи и у нас, работи се от няколко години по нея, предстои създаването на Алианс за сърдечносъдово здраве на 15 декември“, каза доц. Трайков. Акценти са превенцията, профилактиката, ранното лечение, както и рехабилитацията.

„В подкрепа на това разработваме модул за профилактичен календар, който ще информира какви прегледи и изследвания може да си направи човек“, коментира доц. Тонев. Предстои въвеждане на програма за лечението на инсулта, която да повтори направеното при инфаркта.

„Болничната смъртност от инфаркт беше 20%, сега е 5%, но броят на инфарктите се увеличава. С инсулта нещата са катастрофални, има само добре работещ 1 строук център, но спешната помощ не може да доведе пациентите в болница до 4-ия час. За да се подобрят показателите, промените трябва да започнат от основите на системата. НЗИС е чудесна система, но докато не можем да черпим данни от нея, тя е тегоба за нас, защото въвеждаме информацията 2 пъти“, коментира проф. Иван Груев, научен секретар на ДКБ.

Темата „Намаляване на смъртността от рак на белите дробове“ бе представена от Милена Органджиева, управляващ директор за България, Северна Македония и Косово на MSD. „Преди 10 г. карцином на бял дроб беше смъртна присъда. Важен показател за справянето с лечението е 5-годишната преживяемост – тя е налице при 3 до 4% от заболелите през 2010 г. в България“, каза тя. През годините досега тя се увеличава с 45%, удължила се е и общата преживяемост, и то с много добро качество на живот, допълни тя. България има добре написан Национален антираков план, заложени са 6 скринингови програми и финансиране, но всичко това все още не работи. Ако искаме да продължи да се увеличава преживяемостта, скринингът е задължителна стъпка.

„Под 10% от здравите хора реално търсят какъв скринингов метод да използват спрямо опорни фактори като възрастта на пациента. Предстои промяна в парадигмата за предлагане на тези скринингови програми, за да се повиши ефикасността им, защото само масовото им приложение води до подобряване на общите резултати. Трябва ни обща система, където информацията да идва в готов вид и всеки да може да се възползва от нея“, коментира доц. Тонев.

По темата „Ранно откриване, прецизна диагностика, съвременно лечение – умни инвестиции за по-добри здравни резултати“ говори д-р Светослав Ценов от Астелас.

„Крайно време е бизнесът да бъде възприеман като партньор в здравната система. Новите терапии и персонализирината медицина се случват всеки ден, но не са добре имплементирани у нас, защото е необходима екосистема и всяка иновация да се прилага в точния момент, а той е възможно най-ранният момент“, обясни той. Европейската цел е ваксинацията срещу HPV е да обхване 95%, а у нас е 3%. В Португалия е 95%, но системата за ранно информиране започва от ниво училище. Ваксинацията би довела до увеличаване на БВП с над 120 млн. лв. Д-р Ценов даде пример и със скрининга срещу колоректален карцином – у нас е 5%, докато таргетните нива за Европа са 95%, който може да бъде подпомогнат от дигитализацията.

Председателят на УС на БЛС д-р Иван Маджаров обобщи какво е нужно, за да се съхранят и развиват медицинските кадри, за да не изпитваме негативите на дефицита.

„Трябва да въоръжаваме лекарите с продължаващо медицинско обучение като задължителен процес, за да осигуряваме високо качество при пациента“, каза д-р Маджаров. Ако не се поддържа високото професионално ниво при всички лекари, следват трудности при въвеждането на иновациите, включително и дигитализацията.

„В БЛС сме притеснени, че начинът, по който се опитват да бъде наложена дигитализацията на предписването на лекарства на лекарското съсловие извън общопрактикуващите лекари, по-скоро би го опорочил и превърнал в нещо неприятно, а трябва да е удобно в ежедневната практика“, допълни той.

„Няма обективна пречка, нито технически причини пред дигиталното изписване на лекарствата. Хартиеното изписване на лекарства също е вид технология, сега просто я сменяме. Въпросът е какво направиха останалите 2 съсловни организации освен БФС, за да се популяризира дигиталното изписване, докато течеше периодът на двата типа изписване. Въпросът е защо някой не иска да изписва електронно“, коментира Димитър Маринов, председател на УС на БФС.

„Наличието на технология не означава, че трябва да бъде задължителна, иначе се връщаме към друг тип социална система. Това е прогрес – той се налага, когато е удобен, а не когато някой реши да го налага“, отговори д-р Маджаров.