Лекар от столичната "ИСУЛ" представи резултати при...

Д-р Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на столичната болница УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ беше единственият презентатор от България, който взе участие с постер в Европейския конгрес за остри сърдечно-съдови заболявания, съобщиха от болницата.

Българският кардиолог представи пред престижната аудитория своята работа в областта на сънната апнея и острата сърдечна недостатъчност, както и опита на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в мениджмънта на тези заболявания.

Европейският конгрес за остри сърдечно-съдови заболявания, който тази година се проведе в Марсилия, Франция, е най-големият и авторитетен форум за остри и спешни състояния в кардиологията и събира експерти от Европа, САЩ и Азия.

Повече от 100 пациента с различни форми на сънна апнея преминават годишно презстоличната болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Когато човек има сънна апнея, той за кратко спира да диша по време на сън. Мозъкът му се опитва да го защити като го събужда достатъчно често, но това от своя страна пречи на спокойния и здрав сън.

Състоянието е хронично, с течение на времето може да причини сериозни, животозастрашаващи усложнения, свързани със сърдечно-съдовата система и е повод човек да потърси лекарска помощ. В около 40% от случаите сънната апнея се съпровожда и от артериална хипертония.

Съществуват две основни разновидности на болестта - обструктивна и централна.

„Обструктивната сънна апнея е формата, която се повлиява много успешно, като тя е и по-честата. Лечението е със специални апарати, които се слагат по време на сън и с които пациентите успяват да постигнат оптимални ползи за голям спектър от заболявания в това число и на Сърдечно-съдовата система“, обяснява д-р Калайджиев, който е член на Дружеството на младите кардиолози в EUROPEAN CARDIOLOGY SOCIETY.

Сънната апнея може да засегне хора от всякаква възраст и едно от заболяванията на „новото време“. „Не самата болест, а усложненията от нея, също както при затлъстяването и диабета, са тези които карат хората да отидат на лекар“, обяснява младият кардиолог. Преди 50-годишна възраст е по-често срещана при мъжете. След тази възраст разпространението й при двата пола се изравнява.

Симптомите включват:
- Чувство на умора или изтощение при събуждане. Дори след 8-часов сън хората със сънна апнея обикновено се чувстват изключително уморени.
- Сънливост през деня. В по-тежки случаи това може да причини сънливост по време на шофиране, работа или други дейности.
- Хъркане. Това е често срещана характеристика на сънната апнея (но не е нещо, което се случва във всички случаи). Човек може има сънна апнея, без изобщо да хърка.
- Многократно събуждане по време на нощта или неколкократно уриниране при мъжете, което те обикновено приемат за проблем с простатната жлеза.
- Главоболие веднага след събуждане
- Изпотяване в областта на врата.

Сред най-опасните последствия от сънната апнея са сърдечните увреждания и сърдечната недостатъчност. Често апнеята е причина за аритмии и предсърдно мъждене, които могат да доведат до внезапна сърдечна смърт. Въпреки че не е така драматична като състояние, дневната сънливост също може да бъде потенциално много опасна, особено, ако професията на човек е свързана с шофиране или работа с опасни машини.

Наскоро излезе от печат и статия на д-р Калайджиев в престижното американско списание Sleep Medicine: X, изучаващо проблемите на съня. В него талантливият кардиолог, който по време на пандемията от коронавирус, оглавяваше най-голямото COVID отделение в болницата, представя своите изследвания сред пациенти с остра сърдечна недостатъчност и сънна апнея. Оказва се, че има пряка връзка между двете състояния и сънната апнея е много по-честа при хора с обострена сърдечна недостатъчност. Наличието на сънна апнея е независим рисков фактор, който влошава прогнозата при тези пациенти.