Евелина Славкова пред Столица.bg: В София няма усещането за предизвестеност на местните избори

Остават три дни до местните избори на 27 октомври, на които ще се реши съдбата на много градове. Недоволни има в момента, ще има и след изборите, само това е сигурно засега. Изключение от максимата за недоволните не прави и София. В петък кандидатите за кметове и общински съветници закриват предизборните си кампании. А победата на всеки от тях е в ръцете на негово величество избирателят. От понеделник в публичното пространство летят прогнози, социологически проучвания и данни за евентуални победители, поражения и промяна. Проблемът е в противоречивите анализи и данни, които допълнително объркват избирателите, които все още не са решили за кого да пуснат гласа си. В рамките на няколко часа за София бяха публикувани тотално противоречиви данни за битката за кмет на столицата между сочените за основни опоненти кандидатът на ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова и настоящ кмет и независимият Мая Манолова, подкрепена от БСП, НДСВ, ДБГ, Движение 21  и др. За това колко може да се вярва на социолгическите проучвания, реални ли са те и меродавни ли са Столица.bg разговаря със социолога от "Тренд" Евелина Славкова, която е с богат опит в електоралните, социални и маркетингови изследвания.

- Госпожо Славкова, само в рамките на един ден се появиха две социологически проучвания, които бяха противоречиви. На кого да вярват хората и какъв е смисълът от такива данни?

- По време на избори социологическите проучвания стават още по-интересни за медии и за обществото, разбира се, в контекста на това кой печели и кой какви шансове има. За огромно съжаление много често се наблюдава, не само на тези избори, но и назад във времето, че социологията понякога не успява да изпълни този свой ангажимент. Оставя една сянка на съмнение в данните, които циркулират в публичното пространство. Някои от социологическите агенции дават данни в полза на един кандидат, други на друг, съвсем различни и това по-скоро обърква и създава усещането, че социологията по-скоро злоупотребява с нейните инструменти отколкото, че върши това, което трябва. За съжаление социологическата гилдия не прилага механизми за решаване за това именно в методологичния контекст. "Тренд" винаги, като агенция, която вече е 3 години на пазара, се е старала социологическите проучвания, които представя в публичното пространство, да отговарят на всички методологични стандарти.

- Защо "Тренд" не е публикувал проучвания за местните избори?

- Тук ще дам отговор защо "Тренд" не е публикувал досега проучвания по отношение на местните избори. Няколко са причините. Първо "Тренд" има проучвания почти на всякъде в страната. Въпросът е, че са поръчани от клиент за клиент и публикуването на данни, които са финансирани от даден човек или политическа партия, винаги могат да поставят под съмнение, по един или друг начин, репутацията на "Тренд". Независимо, че проучването е изпълнено по всички социологически стандарти и няма никакво притеснение за качеството. Усещането, че който плаща музиката, той я поръчва, може да компроментира данните. Агенцията ни не може да финансира със собствени средства проучвания на голяма част от областните градове в страната. Смятам, че по един или друг начин е некоректно от страна на колегите да излизат данни, поръчани от определени лица или политически партии съответно отбелязването, че това е финансирано със собствени средства. Затова "Тренд" не публикува данни за местните избори. Няма как една частна социологическа агенция, която се издържа от проучвания, да самофинансира такива големи проекти каквито са днешните поручвания.

- Да се приемат ли за меродавни изследвания с участието на под 1000 души? 

- Когато коментираме извадките много зависи от мястото - големината на населеното място, тоест генералната съвкупност. Ако в столицата е меродавно 1000 души да бъде представително проучването, то тук въпросът е, че представително може да се направи и с 800 души, но просто статистическата грешка е по-голяма. Колкото повече хора участват и са интервюирани, и в случая при 1000 души, статистическата грешка е по-малка. Тя е в порядъка на 3,5%. Има места, където могат да бъдат проведени интервюта и между 600 души, но това вече зависи от броя на хората в генералната съвкупност, когато се  изготви извадката. В никакъв случай не можем да кажем категорично, че навсякъде трябва да се прави с 1000 души, за да говорим за представителност, защото зависи и от боря на генералната съвкупност в даденото населено място, в контекста на местните избори.

- Вие какво бихте посъветвали избирателите, които безспорно се вълнуват от данните на социологическите проучвания, за да направят личен избор за кого да гласуват?

- За меродавност на проучванията мога да дам съвет. Хората, когато четат социологически проучвания, би било много добре да проверяват и социологическите агенции, които стоят зад тези данни. За радост в България имаме силна колегия, която поддържа наистина високо качество на социологическите продукти и не може всички да бъдат поставени под един общ знаменател. Но за съжаление има и социологически агенции, които нямат дейност, освен когато има местни избори и тогава се активизират. Има такива, някои които циркулират в публичното пространство, а нямат нито сайт, нито лице, което стои зад тези данни. Това са проблеми на гилдията и важни индикатори, които хората трябва да наблюдават, когато ползват такива данни. Приемането на всички резултати в пространстовто като проучвания създават  така едно объркване между хората. Казвам го от егоистична гледна точка, защото това хвърля светлина върху социолгическата гилдия, а никой не иска тази тенденция да продължава.

- Каква е предизборната обстановка в София?

- В София предизборната обстановка е интензивна от това, което наблюдаваме. Ще си позволя тук да направя един паралел с местните избори през 2015 година, тъй като те се помнят най-добре. Тогава някак си усещането беше за предизвестеност на резултатите в София и в някакав степен имаше усещане, че има един номиниран кандидат в лицето на Йорданка Фандъкова. И тогава се се създаваше чувството за решимост още на първи тур. Докато сега, през 2019 местните избори са по-интересни както за медиите така и за гражданите, защото се създават няколко по-генерални хипотези. Първото е, че сега го няма това усещане за предизвестеност какво ще се случи. Второто нещо е ясно, че говорим за втори тур - балотаж в столицата. Другото хубаво нещо е, че виждаме като позитив млади лица, които се включиха в предизборанта кампания. Тук не говоря само за общински съветници, а по-скоро за кандидати за кметове. Това  определям като положителна тенденция, например Борис Бонев, млад човек и това е позитив. Винаги когато има млади хора и показват потенциал е положително. Това са двата паралела, които исках да направя за липсата на предизвестеност на ситуацията и факта, че ще има втори тур в София. Определям тези две неща като локални акценти.

- Може ли да се каже, че местните избори в София имат значение в национален план? 

- По отношения на хипотезите в национален план как се отразява битката в София, разбира се, евентуална загуба на столицата на управляващата партия създава две хипотези за говорене и за корозиране. От друга страна ще се създаде хипотезата, че БСП, в случая подкрепя Манолова, ще интерпретират като нещо свое, че след 30 години София има червен кмет. Но това са само хипотези и разкази на политически лица. Не трябва да пропускаме и един акцент, когато говорим за столицата. Това е и много по-важния орган за управлението на един град - Общинският съвет. Ще наблюдаваме и интересни акценти в резултатите на СОС. Под акцент имам предвид много нови лица, които ще влязат и ще има преразпределение на силите. Ще видим БСП по какъв начин ще се представят на фона на това, че са по-мобилизирани от ГЕРБ и Демократичната общност. Общинският съвет ще бъде много интересен за коменитране като резултат след първи тур. Изненадите и интересните акценти в столицата са много повече през 2019 отколкото тези през 2015 г.

- Ще направите ли една прогноза, кое ще надделее в София - "искането за промяна" или "опитът и да се продължи започнатото"?

- Изключително трудно ми е да направя прогноза и не, защото не искам да се ангажирам, а защото на базата на социологическите проучвани, които наблюдаваме, резултатите между основните опоненти Йорданка Фандъкова и Мая Манолова създават предпоставка да не се избързва с абсолютна категоричност, затова кой ще е победител на втори тур. Много важно е да наблюдаваме кой ще бъде с по-голям резултата на първи тур. Защото това по един или друг начин има психологически ефект кой ще е победителят. Разбира се, трябва да се наблюдава и броя на негласуващите, доколко ще бъдат мобилизирани, как ще бъдат организирани с какви приветствия на политическите партии. По-скоро след първи тур ще може така малко по-категорично да кажем какво предпочитат софиянци и съответно преди втори тур. Но трябва да изчакаме да видим ситуацията, защото е несериозно при близки резултати да се говори в една или друга посока.

- Изборната активност по-висока ли ще е сега от тази на местните избори от 2015 г.?

- По време на местни избори, не само в столицата, а като цяло винаги изборната активност е по-висока. Местните избори са заредени с по-силен политически и обществен заряд, отколкото едни европейски и най-малко, защото изборът на кмет и на общински съвет, съответно на районен кмет в столицата е важно за хората. Защото тези, избрани хора са най-близо до гражданите за решаването на ежедневни битови проблеми, асфалтиране на улицата, осветление, чист въздух и т. нат. Така че хората са много по-мобилизирани да отидат да гласуват на местни избори. Разбира се, не трябва да имаме очакванията, че мобилизацията пък ще бъде изключителна, някак си неестествена в сравнение с предходните местни избори. Но винаги имаме един въпрос и това е колко са хората, които казват че по-скоро не биха гласували, категорично биха гласували и тези, които няма да излязат на първи или втори тур, за да пуснат бюлетината.