Националният исторически музей показва Вълчитрънск...

Залите на Националния исторически музей в София ще приютят Вълчитрънското златно съкровище, съобщиха от музея. Съкровището, което е най-голямото, намирано на територията на България, ще бъде представено утре, 28 април, от 11,00 часа, и ще остане в НИМ до есента.

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, съкровището ще бъде изложено в новото експозиционно пространство на втория етаж на музея. В него ще се представя тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в землището на плевенското село Вълчитрън. Открито е случайно, при копане на лозе. Общото му тегло е 12.4 килограма. Състои от 13 предмета: голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд, състоящ се от три бадемовидни тела, свързани помежду си. Предполага се, че предметите са били собственост на тракийски племенен вожд.

"Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там. Отрязаните парчета от него така и не са открити", разказват още от истоическия музей.

От музея определят съкровището като един от най-великолепните паметници на тракийската култура. Съдовете поразяват с изключителното си изящество, въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове, казват експертите.

Изключително любопитен факт, отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.