НИНКН: Всяка година губим 400 недвижими културни ц...

"Всяка година губим около 400 недвижими културни ценности. Числата обаче не дават представа за истинския мащаб на загубата. И от научна, и от комерсиална гледна точка атмосферата, автентичната среда, в която са единичните обекти, е най-голямата ценност. Нея губим", каза пред БТА арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство.

По думите на архитекта, хиляди сгради, съхранили досега историческата ни памет, могат завинаги да изчезнат от архитектурната среда. Някои от тях ще имат тежката участ да бъдат „реновирани“ по начин, който ще ги превърне във франкещайнов ерзац с декорация от стиропор. Други вече съществуват на ръба на кича, а трети просто се рушат, ден след ден, пред очите ни.

Според специалистът, Законът за културното наследство трябва да има ясен приоритет пред други закони и подзаконови актове, като например Закона за енергийната ефективност, ЗУТ, наредбата за достъпна среда и пр. В противен случай ще се случват абсурдни казуси, като този с реконструкцията на театър "София" в столицата.

"Мерките за енергийна ефективност, както и соларните системи за енергийна независимост тепърва ще създават проблеми в опазването на ценните обекти", отбеляза арх. Петров.

"Законът защитава само обектите с окончателен статут, с граници и режими на опазване. В момента на тези три условия отговарят едва 480 обекта от 39 600 недвижими културни ценности", каза още той, като добави, че дори тракийските могили у нас нямат режими на опазване, а без такъв режим не е ясно какви намеси са допустими и какви не.

"Това значи, че всичко, което не е забранено, е разрешено. Ние не можем да откажем да издадем становище, а ако инвеститорът не хареса становището, съдът ще е на негова страна, защото липсва режимът - законовото основание за ограничаване на намесата. Този параграф 22 е заложен в закона", отбеляза директорът на института.

Според експерта, трябва да се ускори работата по актуализацията на списъка на недвижимото културно наследство и докато това се случи, да бъдат съгласувани само проекти за поддръжка, консервация, реставрация, но не и за радикални промени по обектите.

"Актуализацията е спешна, буквално животоспасяваща за културното ни наследство през следващите 3-4 години и се надявам министерствата на културата и на финансите да осъзнаят това бързо. Няма време за губене, защото процесът се нуждае от методическа, техническа и организационна подготовка по райони, от ангажиране на експерти с висока квалификация – историци, архитекти, геодезисти, инженери конструктори, археолози, ландшафтни архитекти", обясни арх. Петров.

39 120 недвижими културни ценности в страната са застрашени. Съществува реален риск те да изчезнат не само от историческата ни памет, но и изобщо от архитектурната ни среда.

От Министерството на културата заявяват, че продължават да подкрепят изцяло усилията на НИНКН в опазване на недвижими културни ценности, застрашени от системно неглижиране в последните десетилетия. Като първа стъпка, предстои увеличение на заплатите в института средно с 30% от 1 юли. Това е само част от планираните промени в областта на опазване на културното наследство, отбелязват от министерството.