Постоянният пролетен проблем на София - кражбата н...

С настъпването на пролетния сезон и засаждането на цветя, в столицата всяка година се сблъскваме с един и същи проблем - хората, които вадят посаденото и си го присвояват.

Такива хора има навсякъде, във всички райони на София. От едно и също се оплакват и в "Надежда", и в "Лагера", и в "Лозенец", навсякъде. Цветя се крадат от междублокови пространства, от улични кашпи, от обществени паркове и градини. И посред бял ден, и през нощта. Правят го и млади и възрастни, жени и мъже. Може би те не са лоши хора, а само направеното от тях е лошо, може би всъщност се водят от желанието за естетика и красота, но действията им с право будят негодувание и дори агресия. Видимо направеното от едни няма стойност за други и всяка пролет възниква въпросът - кои ще са повече, тези които крадат, или тези които садят.

За съжаление освен, че няма да има цветя в съответното пространство, такива действия демотивират хората, които наистина имат желание да направят нещо за съседите, за града, за обществото. Учим децата си да садят цветя, а на другия ден те намират грозните дупки, оставени от някого. И какво научават децата ни - че няма никаква полза от жалкия опит да направиш нещо добро?

Не става въпрос за липса на средства, охрана или отношение от "района" и "общината", става въпрос за нашата собствена съвест и желание да живеем в различен, смислен и цветен свят. Легедата, че "само крадено цвете се хваща", която баба ви е разказала, не е вярна! Да се открадне цвете, засадено от дете в градинката пред блока е грях, каквото и да ви шепнат липсата на съвест и задръжки. Не е оправдано и допустимо и никога няма да бъде. Затова просто не го правете. Заради децата, които садят теменужки и после проливат сълзи над изровените от вас корени.

Диана Юсколова