"Забравеният Лозенец" върна артистичния дух в Софи...

Проектът „Забравеният Лозенец“ тръгна с разказ за историята на квартала, известен и като Софийският Монмартр. Край камината в къщата, където е издъхнала голямата актриса Адриана Будевска, журналистката Магдалена Гигова, автор на книгата „София. Адресите на любовта“ разкри непознати факти откъде идва името на Лозенец.

Любопитството на лозанчани бе удовлетворено и с как пътешественикът Евлия Челеби описва местността през 1653 година като едно от най-прочутите кътчета из турските, персийските и арабските земи. Срещата бе част от проекта на арт-пространството Къщата на София - „Забравеният Лозенец“, финансиран от Национален фонд култура. Идеята е в 12 поредни разговора да бъдат представени известни хора на изкуството, културата и литературата, придали на квартала артистичния му дух и оставили значима следа в българската история.

В началото на ХХ век Лозенец е бил като енциклопедията „Кой кой е“.
Входът е безплатен, а подходът – интерактивен. Магдалена Гигова ще кани гости като ко-водещи на срещите. С видеа, снимки и автентична музика присъстващите ще се потопят в атмосферата на славните времена, когато най-именитите архитекти са се състезавали да развихрят въображението си и да покажат наученото в странство в кокетните къщи на Лозенец.

Домът на ул. Миджур 12, където е Къщата на София, например, е проектиран от Васильов и Цолов, създателите на сградите на БНБ и Националната библиотека.

В първия разговор, в края на миналата седмица, Магдалена Гигова развенча мита, че Римската стена е римска. Оказва се ,че тя е ислямски религиозен паметник от XVI век и има няколко версии за предназначението му, а на мястото на сегашния пазар е имало турско гробище.

Присъстващите близо 50 любители на историята бяха изненадани да научат, че в Лозенец „скрит пред очите им“ има късноантичен мавзолей, открит от проф. Богдан Филов, където се предполага, че се е провеждал Сердиклийския събор.

Другото обвито с легенди място е паркът Дядо Славейковите дъбове, под чиито сенки Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Мара Белчева, Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов и др. са отдъхвали и се вдъхновявали. Не бе пропуснат и легендарният ресторант „Под липите“, чието име е измислил Елин Пелин, а в мансардата му да живели под наем в различни периоди Дора Габе и Елисавета Багряна.

В срещата импровизирано се включи и Мариана Мелнишка, автор на поредицата книги „Къщите говорят“, родена, израснала и продължаваща да живее в бохемския някога квартал. Гостите също участваха с мнения, спомени и допълнителни факти. Магдалена Гигова цитира и Патриарха на българската литература, който пише за Лозенец:

„…В зелените нивя, полета с вид градински,
Обгърнати с венец от върхове планински,
И казах ту на Ком, ту друг лазурен връх
Приемаше ме гост… И сладък полски дъх
Разливаше се там – от хиляди букети,
Бликнали кат гора, на Бога под ръцете.“

В края на първия епизод от поредицата „Забравеният Лозенец“ присъстващите решиха на 24 февруари да разговарят за Елин Пелин, един от най-именитите обитатели на квартала.

Снимки: Кайя Христова