Екатерина Генова пред Столица.bg за „Софиянци“: В големия град нищо не остава скрито

Един милионен град, събиращ в себе си милиони съдби, запечатващи безброй спомени. Така най-кратко бихме могли да опишем българската столица или мястото, което в миналото е било „Бродуейската сцена“ и поприще на интелектуалното общество и културния роден елит. Какъв обаче е образът на съвременна София?

Отговорът на въпроса идва с нова поредица от документални портрети на едни от авторитетните жители на града, които илюстрират как личностите влияят на историята на града и начина, по който столицата бележи биографиите им. За да разберем повече за проекта „Софиянци“, който ще се излъчва в ефира на Bulgaria ON AIR от 7 февруари, от 18 ч., финансиран от „Програма Култура“ на Столична община, екипът на Stolica.bg разговаря в специално интервю с един от авторите - Екатерина Генова.

- Документалната поредица „Софиянци“ представя вълнуващите истории на емблематични жители на столицата, като по този начин дава възможност за публиката да усети атмосферата на града, да се разходи из неговите улици и да се запознае с нрава на столичани. На какво още проектът учи зрителите?

- Целта на документалните разкази е да заинтригуват вниманието на зрителите, да ги провокират да съпоставят своите впечатления със спомените на Софиянците. Не сме имали за цел да учим зрителите, по-скоро искаме да докоснем емоциите им. Всеки, роден в София, има спомени от места, свързани с биографията му – тук е била срещата с първата любов, в първото училище е намерил приятели, край някоя от столичните забележителности са се събирали младежките компании…Чрез поредицата предизвикваме зрителя да съпостави своите спомени с тези на Софиянците. А историческите факти, свързани с конкретното място, могат да бъдат допълнени от интересни подробности, разказани от героите на отделните епизоди.

- Коя е най-ярката черта, която може да се открие в характера или мирогледа на всички персонажи от поредицата, илюстриращи съвременния образ на българската столица? Можем ли да твърдим, че софиянци са свободолюбиви и отворени към света хора, или напротив – разгръщат себе си и „виреят“ предимно в определени социални кръгове и общности, които сами си създават?

- Героите на поредицата могат да бъдат определени като много позитивни към развитието на града и като носталгично критични към днешния му облик. Едните харесват родния си град, улица, квартал, въпреки промените, които оценяват като компромисни. Другите са по-взискателни към новите решения и към несвършеното в устройството и живота на София. Надявам се, че общото звучене на епизодите е балансирано, като сме запазили мирогледа и посланията на всеки от Софиянците. Моят извод след заснемането на епизодите е, че все по-трудно може да се говори за общност, носеща определението „софиянци“. В града вече няма места, където да се събират професионални групи или интелектуални елити. Така, както е било в клубовете на кинодейците, на журналистите, на писателите. Днешните ресторанти не биха могли да заменят тези места, превърнали се в емблема на града преди години. Загледани в битовите решения, някак изоставихме идеята за професионалните гилдийни клубове като места за интелектуални срещи и разговори. Не знам къде днес има такива и дали изобщо съществуват. Може би тук-там има връщане към „кварталната кръчма“ като философия, но тава е съвсем различно място за общуване.

- Съществува ли обаче според вас и една скрита страна от облика на столицата, която остава видима само за неговите жители и ако да, то как може да бъде описана?

- В големия град нищо не остава скрито. Днес всеки разполага със собствена медия /телефон/ и всеки може да бъде репортер, новинар, фоторепортер. Такива възможности ни дават социалните мрежи. Ако има нещо неизвестно и непознато, то вероятно е свързано с историческите факти и с желанието или нежеланието на отделните хора да ги научат. Понякога липсата на адекватна реклама на нещо ново и добре направено /например, огромният мозаечен комплекс, открит при строителството на метрото в центъра на града, археологическите находки под църквата „Света София“/ е причина хората да подминават без капка любопитство забележителности, за които в чужбина биха платили висока цена. Скрито е онова, което сами не искаме да видим, поради отсъствието на любознателност.

- Пандемията от COVID-19 несъмнено промени посоката на въртене на света. Трудно ли е да създадеш качествен продукт във време на ограничения и строг контрол върху спазването на наложените противоепидемични мерки?

- Екипът ни успя да планира целия снимачен период през лятото, когато ограниченията бяха по-малко и можехме да снимаме без да подлагаме участниците или себе си на риск. Това беше целенасочено планиране – кадрите от слънчева и зелена София са за предпочитане, когато целият снимачен процес е изнесен на открито. Вероятно това ни лиши от някои важни подробности, очертаващи образите на Софиянци, но пък даде друга динамика на всеки епизод. Мерките срещу пандемията засегнаха само един от епизодите и аз много съжалявам, че не успяхме да вдигнем бариерата на Киноцентъра и да дадем възможност на актьора Любен Чаталов да се разходи из мястото, където е снимал десетки емблематични филми. Ръководството на фирмата, която сега използва Киноцентъра, поиска от екипа ни и от Любен Чаталов ПСР тестове, за да влезем в парка зад бариерата. Така зрителят беше лишен от възможност да надникне в българския Чинечита и да чуе от първо лице как са били снимани българските филми. В същото време, на същото място бяха разрешени туристически платени турове за разглеждане на Киноцентъра. Още не мога да се примиря, че не бях достатъчно настоятелен продуцент и не осигурих влизането на екипа в откритите пространства на столичния Киноцентър.

- С проекта представяте българската столица и жителите на града такива, каквито ги познаваме днес. А каква ще бъде София след 10 години?

- Не знам каква ще бъде София, но знам каква бих искала да я видя. Много се надявам градът да бъде по-подреден, да има единен архитектурен облик, правила, които да ограничават циркулирането на огромни камиони в центъра, да се стопира застрояването на райони, които не могат да поемат повече коли и хора, да се съобразява изграждането на нови жилищни площи с възможностите за достъп до тях, за свободно движение и обитаване на тези места. Иначе, аз съм от софиянците, които харесват града си и се опитвам активно да съдействам за по-доброто му развитие. Такава беше и една от целите на документалните портрети „Софиянци“.

Станислава Пашова