Дигитализацията отвори черните дупки на столичната...

Транспортинят министър взе главата на шефа на БДЖ, след като цяло лято пътниците на железницата бяха подложени на мъчение вместо да им се осигури удобен и сигурен превоз в България, от София и през лятото на 2023 г.

Особено "печеливши" бяха тези, тръгващи от София към Северозападна България и към Черно море. То бяха малко вагони в композиция, то беше жега, липса на климатици, закъснения на бързи влакове от София към морето, палиха се влакове, елмрежата аварира. Едно след друго, цяло лято в лятното разписание на БДЖ не спряха пътническите неволи.

В края на лятото, но в отпускарския август лъснаха и черните дупки на столичната автогара. Има една фирма превозвач, със собственик от Дупница, която отдавна вече е с остарял автопарк и превоза с нея отдавна не е превоз, а също като с БДЖ - мъчение.

Вчера в социалната мрежа бе публикувана снимка на нейн автобус - СВ47..BP (регистрационния номер се пази в редакцията) по линията София - Бургас и Столица.bg беше тагната от възмутени граждани, търсещи подкрепа за контрол над превозните средства.

Хората питат как този автобус е минал на ГТП? Как? Превозното средство е с ръждясали и изгнили ламарини и всеки момент може да стане кабрио. А вътре е натъпкан с хора. Натъпкан!

Вероятно сега не е и моментът да се повдигне и въпросът за автобусния превоз и към СПА столицата на България - Велинград от софийската Автогара Юг. Целият обект е една черна дупка на София! Как за повече от 25 години нищо не помръдна на Автогара Юг, която е насред район Изгрев и до дипломатическите блокове в Изгрев. Как?

Иначе дигитализацията е много трудно и непосилно нещо за онези лелки на пределна възраст, които продават билети. Трудно и непосилно е за шофьорите на автобуси, които искат билетчето, също като административните мишки, натрупали трудов стаж за пенсия, биейки печатчета. Трудно и непосилно е на управляващите на Централна автогара в София да има електронни информационни табла с разписанията на тръгващи и пристигащи автобуси! Защо ли? Безотговорност и грижа за пътуващите с автобус, за туризма и туристите!

Столичанка днес изпраща дъщеря си от Централна автогара към морето с автобус на гореспоменатата дупнишка фирма. Ето през какви премеждия преминават пътуващите и какво трябва да занят, за да оцелят на Централна автогара в София:

Централна автогара. София. Годината е 2023 (след малко ще стане ясно защо това е важно). Пълно е с родители (като мен), които си изпращат детето на море. Подробната обиколка на чакалнята не дава резултат: табло с разписание на автобусите и информация от кой перон тръгват няма. Мълчаливо се споглеждаме с други родители, които явно търсят същото, и пристъпваме плахо към огромната опашка за билети.

Ние в случая билет имаме, но тъй като никъде не пише откъде точно тръгва автобусът, се нареждаме, за да попитаме. След известно чакане се добираме до служителката на касата, която е видимо изнервена. Питам плахо откъде тръгва автобусът за Бургас. Следва кръвнишки поглед в стил "вие друга работа нямате ли си, какви са тези тъпи въпроси". Вече започвам да се ядосвам и аз. След втория път служителката изръмжава "23".

Разгеле, потегляме към 23. Разбира се, там на табелата пише други дестинации, но спреният автобус е на Юниън Ивкони, което ме изпълва с оптимизъм, че вероятно сме на точното място. Тъкмо си отдъхвам и идва шофьорът. За всеки случай питам това ли е автобусът. Той потвърждава и на свой ред иска билета на Люба. Тя го подава. "Хартиеният билет!", виква отегчено шофьорът. Люба пак му подава хартиеното копие, което специално сме разпечатали (билетът е купен онлайн, имаме го и в електронен вид, но за всеки случай е и разпечатан).

Шофьорът вече започва да се ядосва и виква насреща: "Казах хартиения билет!!!". Питаме: "А това какво е?". "Ами...не е билет!". Люба вече е готова да се разплаче и шофьорът се смилява и с по-мек тон обяснява, че трябва да се върнем в чакалнята, където на гишето, на което продават билетитте, да ни издадат заветния хартиен билет. Докато се връщаме към чакалнята, чувам зад гърба си, че въпросният разговор се повтаря още няколко пъти. Нареждам се отново пред същото гише, където опашката вече е дори по-голяма.

За щастие симпатична жена на средна възраст се смилява и ме пуска да мина пред нея. След малко се сдобивам със заветния ХАРТИЕН билет и се връщам към автобуса., който е в противоположния край на автогарата. Дъщеря ми седи и ме чака с багажа там. Докато дойде време автобусът да потегли, ситуацията с хартиения билет се повтаря до безкрайност. Който има късмета да е на автогарата с изпращач, праща него, който няма - тича до чакалнята с багажа. А аз мислено си казвам, че очевидно грешката не е в нашия телевизор (въпреки че и преди това бях напълно убедена, че никъде не пише, че като пристигнеш на гарата трябва да отидеш да ти издадат хартиен билет).
Централна автогара. София. 2023 г.