Д-р Стойка Радева от ИСУЛ: Хроничната болка се лекува успешно с физикална терапия

Когато се замислим за физиотерапия сме свикнали да си представяме човек със счупен крак или ръка, който има нужда от раздвижване. Физиотерапията обаче е много повече от това и намира приложение в най-различни области на медицината. Ще ви го покажем в новата ни рубрика, съвместно с МДЦ „ИСУЛ – Царица Йонна“. Ще дадем възможност и за читателски въпроси, свързани с физиотерапията и рехабилитацията, които можете да задавате на имейл ХХХ. 

Д-р Стойка Радева е началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тя е физиотерапевт в София с над 35 години опит. Създава собствен алгоритъм за лечение на болката при дискова болест в шийния и лумбален отдел на гръбначния стълб, лечение на мигрена, остеоартрит на колянната става и функционалния дефицит при пациенти с множествена склероза. Работила е по проблеми свързани с болката, с промени в централната и периферната нервна система, с проблеми в репродуктивните функции при жените, във вегетативната нервна система и др. Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", която оглавява, съществува вече повече от 60 години и в настоящия момент е водеща, както по отношение на лечебната, така и по отношение на преподавателската и научна дейност в страната. Тук се провеждат обучението на студенти по медицина VI курс, основен курс по физикална и рехабилитационна медицина, редица специализирани тематични курсове, специализация на лекари, обучение на рехабилитатори и кинезитерапевти.

- Д-р Радева, вашата специалност, физиотерапията, като че ли е доста подценена в съвременната медицина. Говорим за успехите на хирурзите, ортопедите, а физиотерапията обикновено не присъства като тема. Какво е мястото й при лечението на пациентите?

- За съжаление може би сте права, че на преден план винаги са постиженията в „острата“ медицина, каквато е кардиологията, хирургията, ортопедията. А е факт, че ние участваме във всеки един от процесите на лечението на пациентите, независимо дали с проблем с вътрешните органи /сърце, бял дроб/ или спасяване на пациент от тежка онкологична диагноза или тежко хирургично страдание. Ние сме хората, които поемат болния след перфектно направената операция. Независимо от това колко добре е изпълнена, ако пациентът бъде изписан без да бъде рехабилитиран, без да бъде доведен до преморбидното ниво /това преди болестта/, ние го обричаме на по-тежка или по-лека инвалидизация. Независимо от това в коя област, много е важно пациентите да бъдат вдигнати на крака максимално бързо след операция, което налага нашата намеса. Максимално бързото вдигане, обикновено 24 часа след тежка инвазивна процедура, превентира белодробни усложнения, тромемболия, появата на декубитални рани. Ако допуснем това да се случи, ще изпишем болния с тежки страдания, с които близките няма да могат да се справят в нормалното ежедневие.

- Вдигането на пациентите няколко часа след смяна на колянна или тазобедрена става, е запазена марка на Клиниката по ортопедия на ИСУЛ. Вероятно причината е тази, която споменахте, но крие ли това и някои рискове?

- Много хубав въпрос. Аз адмирирам подхода на проф. Кинов (началник на Клиниката по ортопедия и травматология – бел. Ред.), който има желание пациентите му да бъдат раздвижени максимално бързо след операция. Ние работим в прекрасна колаборация с него. В световен аспект, на всичките ни научни форуми, се акцентира върху бързото раздвижване на пациента. Разбира се, че след една такава голяма операция, работата на кинезитерапевта трябва да е изключително деликатна, да се пипа с кадифени ръкавици. Затова хората, които извършват тези сложни и деликатни процедури трябва да са много, много добре обучени.

- Ортопедията и травматологията са една от специалностите, за които е известно, че физиотерапията има основна роля. Разкажете ни обаче за сферите, за които не подозираме.

- Това, което казвам на студентите и специализантите, които ежедневно обучаваме, тъй като работим в университетска болница, е: „Колеги, вие ще разберете, че болката, която съпътства живота на всеки от нас, този синдром, е изключително добре лечим с арсенала на физикалната медицина“. Може представителите на фармацевтичната индустрия да се опитат да ме репликират, че те имат водещата роля, но аз, със своя 35-годишен опит стоя зад думите си, че това често срещано състояние – болката, е таргет на физикалната терапия. Не говоря за острата болка, получена в резултат на някое остро състояние /било то неврологично, неврохирургично, ревматично, ортопедично/, а хроничната болка, която е част от възможностите на физиотерапията. Защото една болка, която сме я довели до подостра, тя пак мъчи пациентите и влошава качеството им на живот. За подострата болка вземането на медикамент не помага. А факторите на физикалната медицина – ниско и средночестотни токове, имат изключително силно изявен механизъм за потискане на болката и това е научно доказано. Това става, когато част от тези токове, с тяхната продължителност на импулса дразнят част от рецепторите и спират предаването на импулса, който ни дава усещане за болка, така че да не може да отиде до централната нервна система. Тоест на ниво втори неврон на пътя на болката в гръбначния мозък ние въздействаме с фактори, които имат отношение да блокират част от рецепторите за болка.

- Ако правилно ви разбирам, едно от полетата, където физикалната медицина има най-голямо приложение, са невродегенеративните заболявания?

- Определено. Дисковата херния например, която е нервнодегенеративно заболяване на междупрешленния диск, е едно от най-често срещаните заболявания в неврологичната практика. Аз лично от над 25 години се занимавам с търсене на алгоритъм, който да потиска острата и хронична болка при лумбална дископатия, радикулит. Тези пациенти страдат от хронична болка, която инвалидизира. Ако не се лекува тя прави живота им ад. Определено дегенеративните заболявания на междупрешленните дискове – лумбален, шиен, торакален отдел, дегенеративни заболявания на стаивте – артрози, гонартрози, коксартрози – всички те в периода на подострата болка, която е неминуема и съпътстваща в клиниката на тези пациенти, има място за лечение с физикална терапия.

- Вярно ли е, че специалистите по физиотерапия и рехабилитация имате роля дори при един синузит?

- Това е много интересен въпрос, защото много малко лекари, дори от сферата на оториноларингологията знаят, че могат да имат страхотна колаборация със специалистите по физикална терапия. Защо? Защото част от нашите фактори, с които работим, са предимно високочестотните токове и ултразвука, които имат като механизъм образуване на вътрешна топлина на мястото на проникването. Тя не се усеща при въздействието с фактора. Дори съм чувала пациент да каже: „Забравихте да включите апарата. Мен ме пратиха за нагревки“. Вътре, в дълбочината на тъканите обаче се появява тази топлина, която има противовъзпалителен, противоболков характер. Един синузит в острата си фаза се лекува с антобиотик, но след това идва ролята на физикалната медицина, която води до резорбция на тези остатъчни огнища на възпаление. Тогава дългосрочният ефект от лечението е много висок. Не случайно нашата клиника се слави с това, че помага в лечение на хронични заболявания на ухото, на синусите, на гласните връзки. Често едни възпалителни уплътнения на гласните връзки, предизвикани от предозиране на говора или лоша хигиена на пеене, идват при нас. Ако те са хванати в началото, ефектът от физиотерапията е голям. Ако обаче пациентът се забави, се налага оперативно лечение, което крие рискове, особено за хората, които си изкарват хляба с гласа.

- А има ли сфера, в която физиотерапевтите не могат да бъдат полезни?

- Прекрасен въпрос! Често, когато презентирам на студентите възможностите на физиотерапията, т.е. показанията, при които може да се използва, се налага да съобщя на колегите и противопоказанията. Всеки лечебен метод, в това число и физикалната терапия, има и своите контраиндикации. Има два вида възможности да не прилагаме физиотерапия: абсолютни противопоказания и относителни. Към абсолютните спада наличието на пейсмейкър, при който може да предизвикаме объркване в работата му. Въпреки че съм говорила с кардиолози, които ме убеждават, че има начини да изключат устройството докато болният е на физиотерапия. Тук в София имаме тази възможност, но в страната, където колегите няма как да реагират, аз съм казала на студентите и специализантите, че не трябва да се заиграват с такива пациенти. Другите противопоказания са относителни. Тук вече лекарят-специалист може да прецени съотношението риск : полза. В нашите учебници пише например, че онкологичните заболявания са противопоказание. Аз бих казала, че това е относително. Една пациентка с рак на гърдата, чиято гърда е отстранена преди 10 години, тя вече не е болна. Тази пациентка е паднала и си е ударила китката, защо да не й направим една процедура. Друго, което ще срещнете – бременност. Да, но ако става въпрос за болка в рамото, в шията, защо на тази дама да не й облекчим болката. Разбира се не правим висока честота в областта на корема, кръста, но в други области, където няма разсейване на лъчите, няма проблем да бъде направено.
Ние лекуваме дори дечица, които вчера са били изписани от родилния дом. При нараняване на мускула на бебето в областта на шията; при родова травма на раменния сплит /понякога се налага бързо да се извади бебето и се случват такива неща/, ако не се рехабилитира ръчичката на детенцето, то може да остане инвалид. Това нещо колкото по-рано се започне, толкова са по-добри резултатите. Нашата клиника има много добри традиции в това отношение. Аз съм се учила лично от проф. Гачева, която целия си живот беше посветила на децата с родова травма. Тя четеше лекции в цял свят.

- Колко такива дечица се лекуват при вас на година?

- Когато започнах работа преди 35 г. ние работехме много такива деца. В днешно време такива бебета рядко приемаме. Причините могат да са две. От една страна, слава Богу, ражданията вече са много по-атравматични. От друга, родителите не знаят към кого да се обърнат, ако детенцето им има такъв дефект.

Въпроси към д-р Радева могат да бъдат задавани на редакционния имейл на Столица.bg - stolica@stolica.bg