Актьорът Севар Иванов: София се развива, но по един еклектичен начин

Севар Иванов е актьор със забележителна биография. Роден в столицата, завършил Националната търговско-банкова гимназия, завършил и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Лауреат е на Фулбрайтова стипендия, която му позволява 6 месечна специализация в САЩ. През 2020 г. Севар Иванов е заместник-директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоеврад. Носител е на наградата „Най-най-най“, която се присъжда ежегодно на най-талантливите студенти в Академията от техните колеги, както и на наградата на името на Андрей Баташов. Севар е най-младият актьор влязъл в ролята на Левски. Публиката ще го запомни и в ролята на Дориан Грей в спектакъла на режисьора Стайко Мурджев по романа на Оскар Уайлд, която се превърна в емблематична за него, както и в забележителната роля на Агатон във „Федра /сияйната/“ от Петър Пламенов с режисьор Бойка Велкова, за която през 2022 г. печели "Икар" за поддържаща мъжка роля. Познаваме го и от няколко ленти – „Имало една война“, „На границата“, „Следвай ме“, "Откраднат живот", "Войната на буквите" и др.

На 23 април, в неделя, ще можем да го видим в спектакъла "ШАХНАМЕ: СКАЗАНИЕ ЗА ЗАЛ" с единствено за този сезон представление, което ще е в регионалния център Топлоцентрала в София. Спектъкалат е единствен по рода си театрален опит върху древния пресийски епос на Фердоуси „Шахнаме“, или „Книга на царете“. Представя една от най-красивите любовни истории от древен Иран. Това е и спектакъл за изчезващия свят на човечността, за актуалността на темите власт и любов. След единственото представление в столицата трупата тръгва на турне из страната.

За предизвикателствата пред творческата личност, за очакванията и за трудностите поговорихме с младия актьор. Ето какво ни разказа той:

Вие сте завършил Национална търговско-банкова гимназия с профил банково дело с френски език, как и защо решихте да се занимавате с изкуство, с театър?

Именно докато учих Финанси и Счетоводство разбрах, че само административната работа няма да ми е достатъчна. Тогава започнах да посещавам театрална школа в квартал Бояна и постепенно разбрах, че изкуството е това, с което искам да се занимавам.

Роден сте в София, какъв е градът от детските Ви спомени и намирате ли промяна не само във физическите му измерения, а и в обществото днес?

Въпреки че не съм живял в центъра, голяма част от детството ми е преминало около Свети Седмочисленици, бившата зоологическа, църквата Св. Георги. Харесвам тази част на София, която все още носи нейния дух от тогава. Да, забелязвам промяна, както в инфраструктурата, така и в обществото. И при двата вида промени, ако мога така да ги нарека, мненията ми са полярни: харесва ми, че градът се разраства и развива, но по някакъв… еклектичен начин – липсва цялостна логика и концепция. Относно хората: харесва ми, че обществото става все по-цветно и разнообразно; младите все повече излъчват свобода. От друга страна, все по-често забелязвам липсата на възпитание и уважение между хората. Да поставяш себе си на първо място е нещо нормално, но не и когато това е в ущърб на някого.

Как се отнасяте към определението „звезда“ и стремите ли се към него, или то идва естествено при Вас?

Не съм се стремил към това да бъда известен и не смятам, че съм „звезда“. Както вече казах, започнах да се занимавам с театър заради себе си. Никога „славата“ не е била фактор в професионалното ми развитие. Винаги съм се стремил просто да си върша работата по най-добрия начин.

Вие сте носител на наградата на името на Андрей Баташов, която се дава и за едни високи морални качества, намирате ли ги в себе си? Успявате ли да ги съхраните и трудно ли е в днешно време да си носител на такива качества?

Благодарен съм на Ордена на рицарите Тамплиери на Йерусалим в България за това, че решиха да ме удостоят с награда „Андрей Баташов“ през 2022 година. Бях изключително изненадан, когато получих обаждане от тях. Явно те са видели тези високи морални качества в мен. Аз мога само да благодаря на майка си за начина, по който ме е възпитала и на цялото си семейство за средата, в която съм израснал. Ако имам такива качества, то това би се дължало на обкръжението ми.

Какво показват Вашите лични наблюдения, има ли в обществото дефицит на съчувствие, благородство, достойнство и т.н., има ли въобще търсене, или това е нещо, от което никой не се интересува?

Не бих казал, че има дефицит на съчувствие конкретно. Въпреки привидно разединеното общество, се забелязва мобилизация в хората, когато говорим за извънреден истински проблем. За съжаление, напоследък имаме доста поводи и такива примери: дарителски сметки, природни бедствия, война, изчезнали хора… В такъв смисъл, не бих казал, че има дефицит на съчувствие. По-скоро, може би би могло да се каже, че има дефицит на ангажираност на обществото. Всеки иска някаква промяна, но не иска да се ангажира с това сам да се промени.

До колко е необходимо един добър актьор да е и добър човек?

Според мен като цяло е необходимо всеки от нас да се стреми към това да е добър човек, независимо от професията си.

От какво има нужда един творец, за да създава добро изкуство? Какво Ви е нужно на Вас?

Може би, ако трябва да вместя отговора си в една дума, то тя ще е „предизвикателство“. Мисля, че това е нещото, от което има нужда един творец. Това предизвикателство може да е темата или проблема, които вълнуват артиста. Или изграждането на персонажа. Или стремежът да създадеш нещо ново и невиждано досега. В това отношение – да си творец в България е едно изключително предизвикателство. Може би това е причината да имаме толкова добри артисти. За съжаление, най-честите предизвикателства в изкуството са свързани с икономически показатели, но по-сладките са тези, които мотивират артиста да твори. В този смисъл, не мисля че нещо ми липсва, защото не съм загубил желанието си за развитие, а то ме води към всяко следващо предизвикателство.

Трудно ли е да се администрира театър у нас?

Като цяло се радвам, че все повече млади хора проявяват интерес към управлението в сценичните изкуства, особено в държавния културен сектор. При него има много по-голяма отговорност за културната ситуация и вече не е толкова определящ ръководителят, колкото екипът, който ръководи. Дали е трудно – не знам. Работата в театъра винаги ме е правила щастлив, така че не мога да я разглеждам като „трудна“. Има различни предизвикателства. В сценичните изкуства до голяма степен е управление на човешки ресурс, което изисква добро познаване на екипа, с който работиш.

Къде в столицата бихте отишли на театър Вие? Кой спектакъл събужда Вашето любопитство?

Има много спектакли, които събуждат любопитството ми. През последните 6 месеца не бях в България и имам много да наваксвам с новите заглавия. Вече успях да гледам „Дон Кихот“ в Младежкия театър „Николай Бинев“, създаден от екипа на Веселка Кунчева. Там искам да гледам и „Граф Монте Кристо“, с режисьор Бина Харалампиева. Спектакълът на Стайко Мурджев „Портокал с часовников механизъм“ в Малък градски театър „Зад канала“ също е на челни места в списъка за гледане. На публиката в София бих предложил да не спира да ходи на театър – има толкова много възможности, които не бива да се пропускат. Дори и някое представление да не допадне на зрителя, то със сигурност ще му помогне да изгради собствен вкус и критическо мислене.

Как очаквате да Ви посрещнат в турнето из страната? Какво очаквате да научите от това предстоящи пътуване?

С „Шахнаме: Сказание за Зал“ ни очаква голяма обиколка на страната с няколко спирки, сред които Кърджали, Смолян, Русе и Стара Загора. Спектакълът на Елена Панайотова е изключителен и за първи път участвам в подобно представление. Не се съмнявам в успеха на турнето и ще радвам да разбера повече за спектакъла от оценката на публиката. След пътуването ми предстои публична защита на дисертационния ми труд в края на месец юни. След тригодишното следване в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и под ръководството на доц. д-р Биляна Томова ще приключа (надявам се успешно) една сериозна страница в професионалното си, а и лично израстване.

Автор: Диана Юсколова