Бизнесменът Николай Младжов пред Столица.bg: Опитаха да фалшифицират и платна на Светлин Русев (СНИМКИ)

 

 

- Въпросът съдържа отговор – като колекционер и собственик  на галерия, която държи на реномето си, не бих изложил петдесет неизвестни картини на Златю Бояджиев, поради простия факт, че те няма откъде да се появят по редовен начин. Известно е, че колекцията на Златю Бояджиев и повечето от картините му са собственост на семейството му или на знакови колекционери, няма защо да ги изреждам. Вариантът тези платна да се появят в нашата галерия и някой да ги предложи граничи с невероятното, те ще са фалшифицирани или крадени.

 

Този въпрос обаче води към друг – каква е ролята на големия колекционер и на собствениците на галерии и по какъв начин се организират изложби. Като сравнително голям колекционер с много опит бих могъл да кажа, че когато закупуваш картина си длъжен да провериш няколко неща. Първо- трябва да познаваш творчеството на художника, чиято творба купуваш, да познаваш различните му периоди. Второ – да изясниш пътя на картината. Трето – всеки от големите колекционери има ментор – изкуствовед, колекционер, художник. Колкото и да е убеден човек в собствените си познания, е добре да разчита на мнението на хора с опит в областта. 

 

 

- Започвам с втората част от въпроса ви. Трябва да ви кажа, че това е най-неприятната тема, аз самият съм бил потърпевш. Има регистър на крадените картини на класици и ми се струва, че човек при най-малкото съмнение следва да вземе необходимите мерки. Никой уважаващ себе си колекционер не би направил част от колекцията си произведение, което е обект на престъпление.

Ако ме попитате бих ли купил картина от антикварен магазин, може би да, ако познавам собственика на магазина, знам историята на картината и как е стигнала до него. Но в крайна сметка бих се въздържал.

 

Като собственик на галерия мога да кажа, че най-лесно е да се правят изложби на съвременни художници и на такива, които са рисували доскоро и тяхното творчество е известно на всеки. Но дори в тези случаи има опити за фалшифициране както на картините, така и на подписи на художници. Ще дам пример: когато някой колекционер беше купил отнякъде картина на Светлин Русев и му я носеше, за да му потвърди автентичността ѝ, Светлин пишеше „Да“ на гърба на платното. Но на някои не пишеше, тоест те не бяха негови. А се появяваха на пазара на изкуството, докато беше жив.

 

Подобен случай имаше наскоро с художника Николай Панайотов, който живее в Париж, но пристигна у нас, за да направи изложба в галерия "Нирвана". Сега на пазара на изкуството се появи негова картина, рисувана преди тридесетина години, но не с неговия подпис. Картината всъщност е била подписана от художника, но търговецът не е видял подписа, и за по-сигурно я е преподписал в ъгъла. В случая картината е оригинална, а подписът е фалшив. Самият аз имах подобен случай – оригинална картина на Вера Лукова, на която обаче търговецът е изтрил оригиналния подпис и я е подписал като творба на Найден Петков. Тоест той е имал клиент за Найден Петков.

 

 

- В това отношение еталон за нас, членовете на Съюза на колекционерите в България, беше Светлин Русев. Той беше критерият ни за това какво е красиво, какво е добро и коя картина е оригинал, а коя – не. Да, разбира се, че се доверявам на експерти, за да съм абсолютно сигурен в автентичността на картина на стар майстор, ако имам някакъв съмнения в това.

 

 

- За различните картини е различно, прецизни проверки се правят от Комисията за идентификация на културните ценности към Националната галерия. Задължително с картините на стари майстори трябва да има и сертификати, потвърждаващи, че те са движима културна ценност.

 

 

- Хората, свързани с пазара на изкуство в България, се познават, това е един много тесен кръг. Ако се предлага картина, която не е с изяснен произход, това означава, че има голяма вероятност тя да е фалшификат.

Изводът е ясен – картини трябва да се купуват или от колекционери, или от наследници на стари майстори. Възможен вариант са и твори на български класици, предлагани на търгове в чужбина. Но през последните няколко години, доколкото имам информация, и тази възможност вече е частично компрометирана и частично рискова.

 

 

- За да го разпознаеш, трябва да си посветил живота си на колекционирането на произведения на изкуството. Не може да станеш колекционер за две, за три, за пет години. 

Да, правят се микроскопски и химически анализи, но вече има толкова усъвършенствани технологии на състаряване на платното, дори на боите… Затова може би има бум на предлагане на фалшиви картини.Има и прогнози, че пазарът на изкуството ще се срине. Те са верни, но само донякъде – след последните случаи на все по-голямото предлагане на фалшиви платна може би ще се купуват по-малко картини. От друга страна, нищо не може да спре истинския колекционер да купува картини – това е страст, начин на живот.